Мъжът с усмивката

Трябва да започна с мили думи. Определено. Или пък с псувни. Или пък да напиша нещо за секс и попфолк певици. Искате ли да ви разкажа как веднъж в Студентски град момичета започнаха да си хвърлят сутиените по Тони Стораро, докато той пееше. Велика гледка. Една така се беше разгорещила...

Стана ли ви интересно? Не знам. Но знам, че този сценарий винаги печели вниманието и хората искат да гледат и да чуят още. Още мръсни тайни, сочни клюки, порно видео и папарашки снимки.

Аз обаче няма да ви разказвам за това сега. Обещавам някой друг път да го направя. Сега искам да ви разкажа за един човек, който не пее, не се съблича, не се снима в предавания, не му взимат интервюта, не пишат за него във вестниците (поне не често). Човек, който има много имена – бай Георги Сандокана, дядо Късметко или просто усмихнатият старец, който поздравява всички със "Здравей, за много!" по главната улица на Ловеч.

Някои го считат за луд, други просто му се радват, трети се гордеят с него като с талисман на града.

Ако някога сте ходили в Ловеч, през последните 30 години, няма как да не сте го срещали. Има няколко неща, по които винаги можете да го познаете – дочените дрехи, чадъра, който носи, независимо от сезона, бялата брада, в която може да се отглеждат няколко храста боровинки (винаги ми е напомнял за Мъхеста брада от книгата на Ено Рауд "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада") и неизменната усмивка. И винаги поздравява всички.

В града се разказват различни "легенди" за него. Според някои истории (най-вече цитирани във вестник "Народен глас – гласът на Ловеч") навремето бай Георги работел в завод "Балкан", бил един от най-уважаваните строители, а в. "Заря на комунизма" два пъти писал за него. Човекът често помагал на други хора в строителството, без да иска пари.

Що се отнася до чадъра, който винаги е с него, никой не знае каква точно е причината. Някои казват, че му бил подарен от голямата му любов и го носи, за да запази спомена за тази жена. Докато аз живях в Ловеч през далечните 1996-2001 г., съм чувала и версията, че жена му починала по време на буря и затова носи чадър със себе си. Не зная каква е логиката, но даже и не я търся. Важното е, че човекът толкова години наред е дарявал само щастие на жителите на града. Някои са го молили да им попълни тото фиш, децата го докосват, защото сигурно и на тях им прилича на Мъхеста брада. Никой не го е виждал тъжен и злобен.

Този месец обаче цял Ловеч се беше разтревожил, след като дядо Късметко изчезнал от центъра на града. Дори имаше опасения, че е починал. Слава Богу бай Георги е жив. Бил е в болница, но вече е излязъл и миналата неделя отново се е усмихнал на жителите на града, макар подпирайки се на патерици.

Не знам дали се интересувате изобщо от съдбата на бай Георги. Ловчанлии със сигурност се вълнуват. Дори повече от изборите може би.

Мен ме интересува самият факт, че такъв човек съществува и се усмихва повече от 30 години, може би и повече. Както самият той казва: "Това, дето съм преживял и изживял, никой не може да ми го вземе. Много добро съм направил и добре с хората съм постъпвал". Пожелавам поне по един такъв човек на всеки град. Който да казва само: "Здравейте, за много!" Тогава може и да разберем защо е сътворен Раят.

P.S. По последни данни бай Георги е жив, заболяването му е овладяно, а ние му пожелаваме още дълги години да се усмихва по улиците на Ловеч и те да му отвръщат със същото.