Доклади с открития, свързани с историята на старата столица, бяха представени снощи на научния форум "Велико Търново - минало, настояще, бъдеще". Конференцията бе организирана от  търновския клон на учените в България и бе посветена на празника на града - 22 март. В програмата бяха включени лектори от различни организации в региона. Сред присъстващите бяха представители на Националния исторически музей и на Националния воене университет "Васил Левски". 

Събитието откри заместник-председателят на Съюза на учените в България във Велико Търново доц. д-р Георги Тодоров.

Тодорка Недева, уредник в отдел "Нова и най-нова история” в Регионалния исторически музей, представи първа своя доклад и запозна гостите с възникването и развитието на празника на града през годините.

По нейния разказ, на 17 март през 1933 г. цар Борис III изпраща пространствена поздравителна телеграма до търновци в чест на предстоящия празник. Това прави много силно впечатление на управата на града, телеграмата е увеличена и сложена в рамка, след което е поставена в кабинета на търновския кмет.

След Освобождението търновци първи в България посветили специален ден на своя град, като отдавали почит на неговото минало и заслужилите му дейци. Този факт направил много силно впечатление на западноевропейците, чието мнение за празничната система в България до този момент било силно занижено и те го отразили в своята преса с големи суперлативи.

По думите на Тодорка Недева, още тогава сме се интегрирали по отношение на празничния си календар. Според него, празниците на всяко едно селище са свързани с църквата. И Велико Търново не прави изключение.

На мнозина е известно, че Св. Петка е покровителката на стария град. Тук се съхраняват мощите на Св. Иван Рилски - покровителят на България. Известна е и църквата "Св. Димитър Солунски", откъдето тръгва Възраждането на България и утвърждаването на Търново като "царица на българските градове". Въпреки това тези светци не влизат в празничния граждански пантеон на града.

Денят на пролетното равноденствие става граждански празник за старостоличани още веднага след Освобождението заради храмовия празник на църквата "Св. 40 мъченици". Независимо, че по време на робството е била превърната в джамия, в нея е останала запазена колона от времето на Иван Асен II, като символ на мощта на България.

Първото честване на празника съвпада и с учредяването на Великото народно събрание през 1879 г. Създаването на Търновската Конституция, съпоставено с колоната - символ на единна и силна България - се оказал водещ мотив за избирането на 22 март (9 март ст. стил) за празник на старата столица.

Традицията се запазила до 1944 г., след което е прекъсната до 1974 г. Във вида, в който днес познаваме 22 март като празник на града на практика съществува от 1984 г.
***
След като научиха любопитните факти около градския празник през годините, участниците във форума бяха запознати с още по-интересни подробности около разкопките на манастирския комплекс "Св. св. Петър и Павел". Последните открития бяха представени от археолога д-р Хитко Вачев.

Доц.  д-р Йордан Алексиев, археолог от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН, който от няколко години проучва църквата "Св. Йоан Рилски" на хълма Трапезица пък даде подробна информация за археологическите открития около културния паметник.

До края на форума бяха представени още интересни доклади. В края на събитието дипломи получиха новоприетите членове на съюза - петима учени от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". С тях членовете на търновския клон на Съюза на учените в България става около 145.