Български пчелен восък има вече в манастира "Зограф" на Атон.

Лично го занесоха 27 пчелари в края на октомври по време на поклоническо пътуване до гръцкия полуостров. От тях 23 мъже, сред които бе и великотърновецът Тодор Найденов и 4 жени. Посещението им бе организирано от Димо Димов, биопчелар от Елена и редактор на в. "Пчела и кошер".

"В българския манастир има около 30 кошера, но добитият восък е много малък и не може да задоволи потребността за направата на свещи, затова идеята бе да подпомогнем монасите с нужният материал", разказа Найденов. Лично той е носил восъчна пита от 5 кг.

Приятно преживяване е било посещението на свещоливницата, където всеки от българските гости ръчно изработил значително количество свещи. След предварителна заготовка - рамка, фетил и разтопен восък, пчеларите се впуснали в работа. В зависимост от желаната дебелина рамката се потапяла в топлата гъста течност от 6 до 10 пъти. Получените свещи се изрязвали и дооформили. След това всеки получил подарък - по няколко от собственоръчно приготвените вощеници.

"Съдържател на пчелина е отец Сарафим, изключително работлив и благ човек. Условията за паша не са от най-благоприятните там защото лятото е горещо и сухо. Спасението е в подвижното пчеларство. Всяка година той мести пчелите в околностите на Карея, столицата на монашеската република, на кестенова паша", пояснява великотърновецът.

Освен восък, българските пчелари са подарили на монасите пчелни облекла, була, пособия, изработени в България.

"Бяхме посрещнати много топло от монасите. Видяхме манастирската изба, опитахме от ракии, вина от различна реколта. Опитахме и от маслините, гроздето, сиропа от вишни, зехтина, приготвен в манастира", усмихва се Тодор Найденов, който бе дългогодишен областен председател на Съюза на пчеларите във Велико Търново, а сега почетен такъв.

Българските гости са успели да видят и оригиналът на Паисиевата "История Славянобългарская" в манастирската библиотека, както и чудотворните икони. Участвали са и във вечерната служба на богомолците.

Атон или Света гора е планински полуостров в Северна Гърция. Той е автономна монашеска общност под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира. Един от манастирите е българският "Свети Гео̀рги Зогра̀ф", наричан още Зогра̀фски. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири. Води началото си от IX-X век.

Според легендата той е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. Вътре в манастира се намират три черкви и шест параклиса, a вън от нея — още 8 параклиса. По стените им са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техния ученик Наум Охридски и др.

Манастирската библиотека притежава 162 гръцки и 286 славянски ръкописа, както и приблизително 10 хиляди печатни книги. В нея се пазят завършената от Паисий Хилендарски през 1762 г. чернова на "История славянобългарска", Зографската българска история, прочутият с орнаменталната си украса Радомиров псалтир, Драгановият миней, Лалоевият апостол от 1359 г., Братановият миней, два Евтимиеви служебника, Зографският царски поменик, Зографската грамота на цар Иван Александър (1342), Витошката грамота на цар Иван Шишман.

<< Sever.bg във Facebook >>