„Човешкият капитал“ обсъждаха във Велико Търново
В търсенето на стратегия за развитие се включиха над 30 души от различни институции и организации
Областна администрация - Велико Търново
Изграждането на обща стратегия между бизнес, държавна администрация, образование и граждански организации за изграждане на политики за развитие на човешкия капитал бяха цел на Вторият областен форум "Хората- нашият капитал”, който бе организиран от ГД "ДНЕС” и се проведе днес в Областна администрация - Велико Търново. На срещата присъства министърът на образованието проф. д-р Анелия Клисарова. Тя беше посрещната от областния управител инж. Георги Рачев, който откри форума и пожела ползотворна работа на всички участници. Над 30 души от различни институции и организации участваха във форума.
Според проф. Клисарова, една от първите стъпки, които трябва да бъдат извършени, е цялостен анализ на професионалното обучение във всяка област. Така ще бъде придобита ясна представа за това от какви специалисти има пазарът на труда и развитието на икономиката по места.
Възможно решение за това е да се направи Карта на нуждите във всяка област, след което да бъде дадена точна характеристика за уменията, които младите специалисти трябва да притежават.
Ще бъдат търсени и начини за стимулиране на изчезващите специалности, за които има все по-малко кандидати. Все повече се търсят заварчици, водопроводчици, стругари и шлосери. Обучението на такива средни специалисти обаче е сведено до минимум. В различни държави съществува Фонд за финансиране на подобни специалности. Проф. Клисарова увери, че всяка професионална паралелка в страната ще може да бъде формирана, ако в нея се запишат поне 12 деца.
Работодателите, които се включиха в срещата се съгласиха с твърдението, че специалисти могат да бъдат изградени само в реални трудови условия. По думите им обаче голям процент от младежите идват неподготвени от училищата и трудно се справят с поставените задачи. От РИО обясниха, че са готови да подадат ръка на всеки, който желае да помогне за развитието на професионалното образование.
Засегнати бяха и проблемите в частните колежи, чиито възпитаници нямат право да учат магистратура с придобитата диплома в учебното заведение.
Според министър Клисарова трябва да бъде въведена Модулна система и кредитиране в средното образование. Така учениците ще могат да надграждат знанията си.
След близо 5-часова дискусия участниците във форума стигнаха до 11 конкретни решения и становища.
Заместник-областният управител предложи изводите да бъдат разделени в две части. Едните, които са свързани със законодателните инициативи, а другите да бъдат обособени като практически.
По време на форума с министър Клисарова беше обсъдено и бъдещето на ХГ "Св. св. Кирил и Методий” във Велико Търново. Проф. Клисарова разговаря с инициативния комитет за спасяване на училището като увери неговите представители, че застава твърдо зад запазване на гимназията. Тя подкрепя и идеята за създаване на базово училище към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий”.
Ето и решенията, които "изкристализираха" в хода на дискусията"
1. Необходимост от анализ на потребностите по региони. Това ще даде възможност за изграждане на бъдеща национална стратегия за развитие. Трябва да бъде направено и планиране на необходимостта от квалифицирани специалисти в отделните региони. Така МОН ще може да направи промяна в учебните планове и програми.
2. Ще бъде даден приоритет за развитието на професионалното образование през следващите години.
3. Необходимо е изготвяне на единна стратегия за развитие на образованието, съобразено с пазарните тенденции в дългосрочен план.
4. Въвеждане на Кредитна система в средното и колежанското образование.
5. Даване на различни документи за всички образователните степени.
6. Решаване на проблема с наставниците по програмите за стажуване. При невъзможност предприятията да осигурят такъв наставник, той да бъде набавен от Центровете за професионално обучение.
7. Да се приема тясно профилиране в средното образование и да има сключени догори за стажуване с различни фирми.
8. Да се даде ход на промяна и вкарване за преразглеждане в парламента на Закона за занаятите във връзка с валидирането на знанията.
9. Въвеждане на идентификационен шифър в списъка за професии, който да указва с какво образование е започналия работа. Така ще има проследяване на национално ниво, което ще бъде от полза на професионалното и висшето образование.
10. Поставянето на подготовката в професионалното образование в условията на реалната пазарна икономика, съобразена с потребностите.
11. Изграждане на стратегия за развитие и професионална реализация на специалистите.
Заместник-областният управител предложи изводите да бъдат разделени в две части. Едните, които са свързани със законодателните инициативи, а другите да бъдат обособени като практически.