Вход | Регистрация

Енциклопедия "Възрожденските читалища" представиха в Плевен

Изданието обхваща всички читалища, създадени преди Първата световна война

Енциклопедия "Възрожденските читалища" представиха в Плевен
Снимка: sxc.hu

Първата премиера на националната енциклопедия "Възрожденските читалища" извън столицата се състоя днес в читалище "Съгласие 1869" в Плевен. Книгата бе представена от главния редактор на редакционната колегия Боян Ангелов.

Материалите в тома не са редактирани, а са публикувани в автентичен вид, така, както са изпратени от самите читалища. Любопитен факт е, че в изданието са включени не само родолюбивите дружества на територията на днешна България, а и тези, които през Възраждането са основавани в пределите на земите, населени предимно с българи.

Сборникът, който отразява миналото и настоящето на читалищните организации, възникнали в България в периода между 1856 година и началото на Първата световна война, е съставен от професионални журналисти, историци и читалищни дейци.

Плевен не е избран случайно за извънстоличната премиера на енциклопедията. Градът десетилетия наред е бил център на читалищната дейност у нас, тъй като местният адвокат Ячо Хлебаров издава списание "Читалища". Боян Ангелов припомни, че едно от трите читалища, които си оспорват титлата "най-старо българско читалище" е възникнало в Свищов по инициатива на Георги Сава Раковски. Левски пък превръща много от местните читалища в тайни революционни комитети.

______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Източник: БТА
Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Коментари 1


1 Ганислав Ганев 20.01.2012 | 12:10
Пълна фалшификация! Книгата се нарича "възрожденски читалища" и би трябвало да изследва този прекрасен български феномен - възрожденското читалище! Когато я разгърнете обаче, откривате вътре не възрожденски читалища и информация и изследвания за тях, а биографични бележки за съвременни читалищни секретари!!! Така до името на Любен Каравелов, Райко Жинзифов, Пенчо Славейков и още сравнително малко на брой възрожденци, се мъдрят биографиите на всякакви люде, наши набори. Нямаме нищо против хората, които работят днес в читалищата, сигурно имат нужда да си видят името в енциклопедия, но защо аджеба книгата се казва "Възрожденски читалища"? Авторите бъркат дори историческите епохи, как да вярваме на останалото в книгата?! Смехотворно!