Меглена Кунева удължи обсъждането на новите учебни програми с 2 седмици
Утре ще има обсъждане във Велико Търново
мон
Удължава се обсъждането на новите учебни програми за втори, шести и осми клас, заяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева. Днес в столицата се проведе обсъждане на програмите по български език и литература от 5-и до 12-и клас в НДК.
В дискусията се включиха учени от БАН, преподаватели във висшите училища, историци, литератори, експерти на министерството и учители. Целта на срещата е да се избегне бързането и притискането на издателите за съставяне на нови учебници, така новата учебна програма ще влезе в сила от учебната 2017/2018 г.
Днес изтече предварително определения срок за обсъждане на новите учебни програми. Г-жа Кунева обаче го удължава с две седмици, за да се чуят колкото може повече мнения по темата. Утре обсъждания по образователната програма ще има във Велико Търново, а в сряда - в Пловдив.
Кунева изтъкна, че в образованието сега трябва да се наблегне на два основни момента - възпитаване на национално самосъзнание и компетенции за справяне в 21 век. Тя изведе личността на учителя в центъра на образованието.
Според главния експерт по български език в Министерството на образованиетои науката (МОН) Милена Иванова проектите за прогимназията по български език и литература "олекотяват значително учебното съдържание".
Изцяло изучаване на българска литература предлагат от МОН в 7-и ,10-и, 11-и и 12-и клас заради национално външно оценяване след 7-и и 10-и клас, а в 12-и клас - матура.
По история в 5-и клас ще се учи античност, в 6-и - средновековие, в 7-и - българска история в контекста на световната история през 18-19 век, в 8-и и 9-и клас - световна история, а в 10-и клас - история на България.
Откъсът от "История славянобългарска" ще се учи в 9-и клас. "Родна реч" на Иван Вазов ще се изучава в начален етап, а "Хайдути" на Христо Ботев - в 5-и клас.
Програмите по история са изготвени по хронологичен принцип. Увеличава се делът на българската история спрямо световната. Сега делът на българската история е 46%, но се предлага да стане 56%.
Чувствителна е и темата за периода 15-17 век. За този период ще се изучава държавността и всекидневието на хората и точно при разглеждане на всекидневието ще се дават примери за празници, обичаи, облекло, толерантност и съжителство.
"Терминът съжителство обаче няма да измести робство", подчертават от Образователното министерство.
Относно изучаването на Средновековието от преходния випуск, който ще учи до 7-и клас по старите програми, а от 8-и - по новите, българското Средновековие ще се изучава в 10-и клас.