Научен симпозиум с международно участие ще се проведе днес в Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново. Темата е "Съвременни проблеми на приложния електромагнетизъм". Почетни лектори на конференцията са проф. Панайотис Франгос и д-р Димитрис Симос от Департамента по електро и компютърно инженерство в Националния Технически университет в Атина, Гърция.

Проф. Франгос ежегодно изнася лекции в НВУ и Великотърновския университет. Темата, по която е докладът му тази година, е свързана с радарите, свързващи самолет или спътник с различни точки от траекторията им и използващи се за изследване на цели от повърхността на земята. Д-р Симос ще говори за криптографията и за методи и техники, които правят предаването на данни по-сигурно. По тази разработка той работи съвместно с гл. ас. Златко Върбанов. Самият Върбанов преподава кодиране и шифриране във ВТУ.

Дългогодишното сътрудничество на двамата учени с техният колега от Великотърновския университет доц. Георги Георгиев е една от причините форумът да се развива и усъвършенства постоянно. Форматът се разширява и през 2011 година за първи път се провежда като научен форум във Велико Търново.

Преди събитието си поговорихме за гръцкото образование - по какво се различава и по какво си прилича с българското и кои са причините науката и учените у нас да нямат самочувствието на колегите си от чужбина.

Проф. Панайотис Франгос:  Конкретно в Националния Технически университет имаме отлично подготвени преподаватели и много способни студенти. Желаещите да учат в нашия университет са с много високи показатели, ние ги подбираме и затова имаме най-доброто. Това е причина не само образованието да е на високо равнище, а и самият процес на обучение. Непрекъснато обаче има протести и това влияе на качеството на обучението - не липсата на мозък, а на дисциплина. Друг проблем е, че студентите подкрепят различни политически партии и много се влияят от тях. 

На въпроса за приемането на учените в обществото и за процеса на научаване в разговора се включи доц. Георги Георгиев, който сподели впечатленията си от Международен симпозиум в Мароко, откъдето се завърна преди дни:

Това което забелязвам е, че както я караме, ще достигнем до положение да няма никакви европейски учени. Единствените учени ще бъдат само араби и китайци. На симпозиума в Мароко Франция, например, бе представена от араби и китайци - никакви французи. Някой ден хората в България няма да се занимават с наука, защото това е процес, който се натрупва с течение на години. Не можем да смятаме, че днешните учени са паднали от небето - те са се подготвяли от поколения преди тях - вече 130 г., откакто има българска държава. И, ако сега не се вземат мерки, просто няма да има образовани хора в държавата.

По думите на д-р Димитрис Симос, в университетите и в академичната общност в Гърция има голямо уважение един към друг. Отношението на обществото към науката обаче е незадоволително и това е признак за падение му във всички посоки. Но не е само отношението към хората на науката и образованието... В демокрацията е важна и ценностната система.

Тук проф. Франгос се пошегува, че по-добре се чувства и по-добре е приет и уважаван, когато е извън Гърция. Дали в Казахстан или в България - без значение. Въпреки това обаче, след получаването на магистърска и докторска степен в университета в Пенсилвания (едно от най-престижните учебни заведения в света), той се завръща в Гърция. Освен като преподавател в Националния технически университет, учи и студентите в Националната въздушна академия на Гърция и по думите му за него е чест, че има възможността да чете своите лекции в престижна институция като НВУ във Велико Търново.

Разговорът с тримата учени бе доста интересен. За онези, които смятат, че хората, занимаваши се с точни науки са "скучни" заради сухата материя, по която работят, ще кажа, че досегът с тях е наистина вълнуващ, защото те са безкраен океан от знания и мъдрост. По този повод доц. Георгиев сподели, че самите учени в България живеят затворено, често не се познават в самите среди и не знаят върху какво се работи. А това е едно от важните условия да се доказват не само навън, но и у нас и да бъдат приети. Именно това е една от основните причини да бъде организирана и развивана подобна конференция - да се покаже на обществото, че имаме учени, които работят на световно ниво.

В научния форум в НВУ участие ще вземат лектори от Техническия университет в София, от БАН, от факултет "Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационно-информационни системи" в Шумен и от филиала на Пловдивския университет в Смолян. От Велико Търново с доклад ще се представи проф. д-р Иван Симеонов от НВУ.