Творчески портрет на Анчо Калоянов

Творчески портрет на проф. Анчо Калоянов по повод 70-годишния му юбилей представиха на 17 декември в Регионалната народна библиотека "П. Р. Славейков" – Велико Търново. Едва ли има по-подходящо място от това за събитие по случай една енциклопедична личност. Калоянов е фолклорист, етнолог, белетрист, учен, литературовед, преподавател.

На празника на Анчо Анчев, по-известен с творческия си псевдоним Калоянов, кръстен с името на цар Калоян от Радичков, не може да не се почувстваш като в храм или поне като поканен в личните двери на коронования и признатия неведнъж учен.

Сред книгите, в читалнята на библиотеката, се събраха преподаватели от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", студенти, писатели, приятели и съмишленици на професора.

Възпитанички на Ана Борисова изпълниха няколко народните песни и започнаха изрисуването с една от най-важните черти, когато става дума за Калоянов – фолклорът. С нанасянето на следващите щрихи се зае проф. Иван Станков – ръководител на Катедра "Българска литература" към търновската алма матер. Той определи думите си за колегата си като "Похвално слово".

След него пред аудиторията проф. Тодор Моллов разказа за студентските си години, във връзка с познанството си с Калоянов, за първите си впечатления и последвалите срещи, за събирането на фолклор.

Нейко Генчев – собственик на Издателство "Фабер" също произнесе кратка реч за юбиляря. На белетриста и неговия издател бяха връчени почетни знаци на Регионалната библиотека от нейния директор Иван Александров.

Професорът благодари за пожеланията и подаръците, които получи, благодари и на всички за присъствието им. Сподели също, че работи върху следващата част от значимата поредица "Славянската православна цивилизация", от която до момента са излезли първите три книги.

Анчо Калоянов е автор на книгите "Последното жито на лятото", "Селищна могила", "Димитър Злочести и Войводата Патрев", "Седмият живот", "Престолнина", "Див огън", "Девети"; изследванията "Български митове", "Българското шаманство", "Старобългарското езичество" и "Старобългарските шамани. Религиозен опит и социални функции (VIII-XII в.)", в съавторство – "Сказание за железния кръст". Сред неговите трудове са и сборниците "Добър юнак с добра коня" и "Славите ли Млада бога?".

Несъмнено освен писменото слово, не можем да не отбележим и постигнатото от фолклориста като преподавател на няколко поколения студенти, които е шлифовал и изучил. Много от тях днес също се занимават с наука, култура, работят в университети, музеи, библиотеки, като учители и журналисти.

Събитието бе организирано от РНБ "П. Р. Славейков" и Издателство "Фабер".

<< Sever.bg във Facebook >>