"Върви народе възродени..." Накъде ли?!

В Деня на народните будители се срещаме с екипа на книжарница „Хеликон“ във Велико Търново, пред чиито очи е реалната картина на съвременната българска духовност.  

Първият въпрос зададохме лично към управителката Стефка Чернева, но в отговорите на останалите се включиха и другите две момичета от екипа.

 

Защо реши да се занимаваш точно с книги?

Имам един много интересен случай в живота си, който беше знак. Когато завършвах средното си образование, бях на екскурзия с класа ни до Рилския манастир. С една моя съчуеничка закъсняхме, защото отвориха мощите на Св. иван Рилски. Ние целунахме мощите. Нея я приеха "Книгоиздаване" в София, мен "Библиотечно-информационни дейности" в Търново и си казахме, че всъщност това са богоугодните професии - да се занимаваш с книгата. И вече 12-та година се занимавам само с това.

Представи ни екипа, с който работиш...

Зорница Чернева е завършила философия във ВТУ с магистратура "Съвременна философия". С нея работим заедно от 2 години. Станислава Чалъкова беше моя студентка /много добра, да не кажа най-добрата/. Миналата година завърши "Книгоиздаване" и аз я избрах да работи в моя екип.

След 1300 г. история остана ли духовност в българина и как се отрази Преходът на духовността ни?

Не в добра посока, като трябва да мислиш единствено за изхранването на семейството си и плащане на сметки... Добре де, някои могат да си позволят и други неща. Много добри практики от миналото се заклеймиха като неправилни и бяха премахнати.Такива са посещението на различни туристически обекти в България, организиране на часове по библиотечно-библиографски знания в библиотеките, достъпност до книги, театри, в смисъл, че бяха с доста по-ниска цена и т. н. Безспорно културата е била приоритетна задача и финансирана.

Кои са будители на новото време?

Будителите не се стремят към показност, затова не бихме могли да се сетим за имена веднага. Всъщност това са българските учители и университетски приподаватели, книжарите, издателите, библиотекарите и др.

Актуално ли е обвинението на Паисий в интернет съвремието ни?

Да, може да се каже, че е актуално. Днес все повече хора ги е срам да кажат, че са българи. За нас в международен план се говори, че сме крадци, лъжци, а държавата е управлявана от мафиотски групировки и навсякъде, на всички етажи, има корупция. Част от нашия национален облик, с голям успех, го изграждат ромите, но по отношение на управленците – ние сме си виновни.

Може ли българската духовност сама по себе си да се бори с безхаберието на политиците?

Едва ли. В политиката има пари и политици стават безпардонни хора, които с цената на всичко се домогват до властта и облагите, а дали ще направят нещо за бедния народ, въобще не ги интересува. Духовният човек се стреми да прокара духовността сред големи обществени групи, основната му цел не е личната облага.

Чия е отговорността, че в българския ефир се носи „тез червени домати” и на „геврека дупката”, а не стихове на Дамян Дамянов и Евтим Евтимов?

Има СЕМ, те преценяват какво да бъде излъчено. От тази година има в сутрешните блокове час за култура и се канят издатели, писатели, актьори, художници и много други. Всички останали местни и национални медии, където се пуска поп фолк музика, са частни фирми и при тях важат принципите на търсенето и предлагането. Хората харесват такава музика - това им се предлага. Днес в условия на криза никой не иска да губи! Частните фирми не са благотворителни дружества, нали?

Защо в Търново стадиона се пълни за чалга концерти, а в театъра и в книжарниците влизат все по-малко млади хора?

А, не сме съгласни! Билетите за премиерите свършват бързо, хората ходят на театър. В книжарниците влизат доста млади хора, много зависи от това, което ще им предложиш и начина , по който ще го направиш. Има доста деца, по-умни от родителите си... Не вярвате ли?! Елате да поработите с нас. Като критика към редица журналисти ще кажем, че не се показват типичните случаи на хората, в това число и деца които четат, а се преекспонират типичните случаи на хората, които не четат. Това е грешно! Не трябва да се идеализират и популяризират лумпени без една прочетена книга, а успели, но с труд и четене, хора.

2011 година... След всичко и всички чия е вината невероятния Недялко Йорданов да гостува в малък пиано бар в града, а Деян Неделчев – „Икебана“-та да не слиза от ефира на българските телевизии?

Сигурно там са го поканили. Не мислим, че той страда от липса на популярност и внимание. Имаше и представяне в Общината, Регионалната библиотека и други. Смятаме, че е нормално да има елитарни заведения /Арт клубове/, в които ще се представят книги, ще се организират клубове по интереси. А ако хората работят до късно, мислим, че е удобно културни мероприятия да има в късните часове от денонощието.

От кого зависи младите хора на България отново с гордост да запеят „Върви народе възродени”?

Зависи какво имаш предвид под млад човек, на около 20 и малко над 20...  

Необходимо е всеки от нас да познава добре собствената си история, нрави и обичаи, едва тогава можем да говорим за оформило се или оформящо се национално самосъзнание. Всичко започва от семейната среда, навиците за четене също.

Защо четенето е в криза? Защото на много млади родители им е много по-лесно да пуснат едно детско филмче на децата си и да се вършат работата, вместо да им прочетат една приказка. После - учителите били виновни. Децата гледат какво правят родителите и копират, ако виждат духовни личности, те ще им подражават.

Знаем, че днес е трудно, защото точно тези духовни личности не се показват, а се идеализират гореспоменатите лумпени и че хората ядат евтини боклуци вместо качествена храна, това е проблем. Но замислете се дали преди векове българските национални будители са живели без трудности, всичко им е било наред и винаги са имали какво да ядат?..

Докато разговаряхме с момичетата, в книжарницата влязоха доста хора – и определено голямата част от тях бяха млади. Импровизирано им зададохме по няколко въпроса за атмосферата на празника на народните будители.

 

Ето и техните отговори и мнения:

Татяна Димитрова:

Чувствате ли този ден като празник?

Деня на будителите? В известен смисъл - да.

Какво ни пречи да бъдем духовни?

Може би начинът на живот, който водим напоследък. По-голямото напрежение, повечето проблеми... Но човек като има желание, намира и време и за духовност.

Таня Ангелова:

Какво е за вас този ден?

Ден, който трябва най-вече да го напомняме на нашите поколения, на най-малките, защото те трябва да го научат от нас. Трябва да се гордеем с хората, които са дали всичко, за да бъдем и да съществуваме сега такива, каквито сме.

Ще има ли второ Българско възраждане?

Това зависи от това как всеки един от нас как ще извърви своя път.

Годислав Киров:

Чувствате ли този ден като празник?

Да, аз съм студент и може би затова го чувствам по-близък.

Ще има ли второ Българско възраждане?

Много трудно. Народът масово бяга настрани. Вече няма хора, които да държат на това. Един вид сме изложени на странични фактори и няма как да стане. Всеки казва: Ако един тръгне, всички ще тръгнем, ама нещо не ни се получава.

Често ли си купувате книга?

От време на време. Гледам да си избера хубаво четиво, с което да си уплътнявам времето.

Пламен Иванов:

Чувствате ли този ден като празник?

Не, защото не го празнувам - на работа съм.

Това е празник на духовността, все пак...

Да, но нали по някакъв начин трябва да го отпразнуваме?

Какви книги предпочитате?

Исторически, защото специалността ми е такава.

Ще има ли второ Българско възраждане?

На този етап - не!

А какво пречи?

Много неща...