След големите срещи с различни писатели, които са се провеждали в Поликраище през 60-те години на миналия век, посещението на проф. Анчо Калоянов от Великотърновския университет предизвика голям интерес сред будните мъже и жени в "третата възраст" в селото преди няколко дни. По думите на физика проф. Георги Георгиев, по чиято покана и на майка му Трифонка Попниколова бе организирана срещата в пенсионерския клуб, от 30 години друг представител на "българската интелигенция" не е идвал в селото.

Проф. Анчо Калоянов е роден в русенското село Бъзовец. Завършил е българска филология във ВТУ "Св. св. Климент Охридски". Работил е като уредник-фолклорист в Музея на гр. Дългопол, Варненско, но след спечелен конкурс постъпва на работа във Филологическия факултет на ВТУ. Научен ръководител е на над 80 дипломни разработки, защитени във ВТУ. Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното средновековие до най-ново време. Белетрист, член на СБП от 1981 г.

Като предговор по темата, за която бе поканен да говори - "Българският избор за минало през XX век", проф. Калоянов представи на присъстващите няколко от своите книги. Сред тях "Димитър Злочести и Войводата Патрев", описваща Априлското въстание; "Див огън", разказваща за въстание на земеделците в Източния Балкан около 9 юни; "Девети"... За нея казва, че ако не е видял "десети" е нямало да разбере и  "девети", но и в двата случая става дума за битката за власт между мъже, които предлагат различни изходи от създалата се ситуация.

Интересно изследване авторът е правил и на старобългарските шамани и старобългарското езичество, а в момента работи на петтомната поредица "Славянската православна цивилизация".

"Не трябва толкова да се гордеем, че от траките имаме Орфей и от прабългарите - конница и ханове, колкото от това, че сме създателите на славянската православна цивилизация. В първите няколко века на тази славянска цивилизация сме диктуващи модата, мисленето й и най-големите ни книжовници не са само наши, а на цялата част, в която днес все още има православие."

Вторият том на "Славянската православна цивилизация" е за един паметник, който се приписва на сърбите, но е създаден от Йоан Екзарх, който е и първият български патриарх, станал такъв в 913 г.

"В хуманитаристиката няма точни символи като в математиката, но е възможно да осмислим своето минало, на което и вие сте били свидетели 40 години от XX век", започна конкретно по темата на лекцията си проф. Калоянов.

В зависимост от решенията, които е взимал българският народ и неговите управници през годините и в зависимост от народопсихологията, се е определяло и поведението на хората вътре в страната и извън границите й, както и затрудненията на политиката ни вчера, днес и оня ден.

Професорът даде редица примери за това - противоречивите определения за народа ни, трезвомислието на "българското село", в което са живели по-голямата част от "нямащите хора", "състезанието за грабене" на новата българска буржоазия след Освобождението, равенството след национализацията през 1948 г. и "отпушването на каналите" за придобиване на "много" след 1989 г,. когато отново започваме остро да изживяваме несправедливостта, която се извършва пред очите ни.

Темата обхвана и значението на думата "свобода" за българите. Според проф. Калоянов ние злоупотребяваме с тази дума и освен "робство" не сме намирали друга дума, която да противопоставим. Той разгледа значението й за народа ни в различни аспекти от историята.

След Освобождението на 3 март се сдобиваме с национална държава, със своя територия и това е свободата на България, а думата звучи естествено и нормално.  Излизаме от едно положение, което, както и да го наричаме - "владичество" или "робство", то е безправие на българския народ, който няма собствена държава и собствени институции.

След убийството на Стефан Стамболов "отново се радваме на свободата си след убийството на диктатора". През 1923 г., когато избухва Септемврийското въстание "народът става свободен" за пореден път. После на 9 септември 1944-та година Толбухин отново ни донася "свободата".

Разногласията във висшата политика през 1956 г. в държавата ни довеждат до поредната промяна. Тя донася "цяло Априлско поколение поети, които се обявиха за свободни, а предишните пак са роби".

"Свободата" в България я усетих още преди границата /връщах се от конференция по славеистика/, когато чух по радиото песни на английски език. А говорителката обясняваше, как сме се "освободили" на 10 ноември.", спомни си за онези години лекторът.

Той задълбочи разсъжденията си и изрази позиция, че може би така ни се пада, щом като ту се чувстваме роби, ту свободни. А голямата роля за това е изиграна от литературата - щом тя го казва, истината на историята като че ли не е много важна.

Поредният пример за тази своя теза професорът даде с най-жестоката и люта битка - в Дряновския манастир. Срещу редовна турска армия, начело с генерал-паша, се изправят мъже, които не искат да се примирят и обсадени, се бият до смърт. По онова време обаче Захари Стоянов не успява да опише битката в Дряновския манастир, Иван Вазов няма откъде да я прочете, те не влизат в "Епопея на забравените" и поп Харитон, поручик Пърмаков и Бачо Киро не "увисват" в коридорите така, както "увисват" Панайот Волов, Георги Бенковски, Райна Княгиня и др.

"Защото литературата не ги е увенчала с венеца на славата, а това, че историята знае какво се е случило, няма никакво значение.", заключи професорът тази част от лекцията си.

Очаквайте продължение по темата...

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg