"Обществен барометър"-Имат ли права хората с увреждания?

Тази седмица потърсихме мнението ви на страницата на Север.бг по темата - Имат ли достатъчно права хората с увреждания в България?

Голяма част от вас или 77,8 % са отговорили - "не, те дори нямат една нормална общодостъпна среда до обществени сгради". Другата част или 22,2% са дали отговор - "обикновените хора нямат права, какво остава за хората с увреждания".

Никой не е споделил мнението - "да, имат достатъчно привилегии, като безплатен транспорт, социални придобивки" и "нямам наблюдения".

Въпросът го зададохме, защото така започнахме седмицата. С 3 декември - Международен ден за хора с увреждания. Дори ви представихме и споделените емоции на Димитър Димитров от Полски Тръмбеш, 42-годишен мъж със значителни зрителни проблеми.

Линк към статията ТУК

Хората с увреждания не са само инвалиди, а слепи, глухи, т. е. всички с ментални и физически проблеми. Хора, на които с години обществото, а и държавата не обръщаше внимание, сякаш те са друга категория човеци, незабележими, скрити. 

С години тези хора нямаха нормален достъп до обществени сгради и институции. Или срещаха трудности при влизане в автобус, защото рампата е твърде висока, за да се качи някой с проблем с опорно-двигателния апарат. Но докато това е политика на държавата, има една друга-човешката.

Във Велико Търново например, на някои граждани им попречеха сигналните звукови уредби на светофарите /пищели силно/ и те бяха премахнати или им бе намален звука. Всички знаем, че те са сложени, защото благодарение на тях, хората със зрителни проблеми могат безпрепятствено да преминат пешеходната пътека. 

Не са редки и случаите на спрени на тротоарите коли, които също затрудняват движението на предвижващите се с белия бастун, или с инвалидни колички. 

Всъщност, ситуацията е същата и за майките с детски колички, които трябва да слязат на шосето, за да могат да се предвижат. 

Още през 1992 г. Генералната асамблея на ООН определя датата 3 декември за Международен ден на хората с увреждания. Целта е общественото внимание да се насочи към темата за независим и пълноправен живот на хората с ментални или физически затруднения. По данни на Световната здравна организация техният брой надхвърля един милиард. Пак по нейни данни, между 110 и 190 милиона от тези хора срещат значителни трудности в ежедневието си на инвалиди и се сблъскват с бариери на всяка крачка.

В България липсва точна статистика за количеството на хората с увреждания. Ако обаче се обърнем към европейската статистика, според която средно 15-16 на сто от населението на страна-членка на ЕС е инвалидизирано, то у нас цифрата би била между 800 000 и 1 милион… Често срещани пречки за инвалидите са дискриминацията, недостъпният транспорт, недостъпните жилищни и обществени сгради, липсата на информация, съобщава и БНР.

"Нашите проблеми не правят изключение на общия фон на проблемите на хората с увреждания. Това са ниските доходи, проблемите в сферата на здравеопазването, в образованието, недостъпната архитектурна, транспортна и комуникационна среда. И най-важното – липсата на трудова заетост на този етап за хората със зрителни увреждания. В продължение на дълги години в България действаше ефективно моделът на специализираните предприятия, подкрепяни от държавата, където се назначаваха хора с увреждания. След политикоикономическите промени в страната държавата се оттегли от подкрепата за този тип предприятия. Към днешна дата в тях работят около 350 човека, от които около сто са незрящи. Само за съпоставка: до 1990-а година в такива предприятия работеха около 10 000 души, а от тях около 6000 бяха незрящи", казва в интервю за националното радио Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България.

Хората с увреждания днес представляват над 15% от населението на ЕС, пише и в сайта на Европейската комисия.

Хората с увреждания имат същите права като всички други граждани в Европа. Европейският съюз осъзнава, че множество въпроси, свързани с хората с увреждания, се нуждаят от особено внимание, за да могат тези хора да се възползват от правата си. Основната цел е да им се даде възможност да изпълняват гражданските си роли и отговорности и да имат същия индивидуален избор и контрол над живота си като хората без увреждания. Необходимо е да се осигурят равни условия на достъп и приобщаване. В този контекст достъпът до дългосрочни грижи и помощните услуги са приоритети от голямо значение. Други фактори които трябва да се вземат предвид са компенсирането на уврежданията, осигуряването на рехабилитация, свеждането до минимум на икономическите и социалните последици от уврежданията, здравните неравенства. Намаляването на социалното изключване, премахването на пречки и бариери, улесняването на мобилността и използването на информационните технологии са сред най-важните цели в тази област.

През април 2011 г. Български хелзинкски комитет /БХК/ отбеляза с притеснение факта, че българското правителство отхвърля много от важните препоръки на страните, участвали в Универсалния периодичен преглед, четем и в сайта на БХК. 

Универсалният периодичен преглед е нов механизъм на ООН, стартирал през април 2008. Механизмът се изразява в преглед на степента на спазване на човешките права във всички държави в света, веднъж на всеки четири години. 

Сред препоръките, отправени към България, които в крайна сметка правителството на практика отхвърля, е и Препоръка 3 – отнасяща се до ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания и допълнителния протокол към нея. Правителството казва, че я приема, но прави уговорката, че е необходимо още време, за да се предприемат мерки за прилагане на конвенцията.

През 2010 г. в България бяха направени някои малки стъпки в посока на извеждане на хора от институции, но тези действия практически не промениха общата картина, уточняват от Българския хелзинкски комитет.

Мисленето за хората с ментални проблеми, настанени в институции, днес е неотделимо от мисленето за развитието на мрежа от социални услуги в общността, която да им позволи да получат нужната подкрепа и ресурс, за да възстановят живота си и да се завърнат в общността. Бездействието да се осигури социална подкрепа в общността в количество и качество достатъчни, че да се постигне ефективно целта на деинституализацията, се нарежда, заедно с физическите механизми на изолация на потребителите на социални услуги извън общността, сред категорията фактори, водещи до нарушаване на правото им на свобода и сигурност, както и на правото им на личен живот, казват още от БХК.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg