"Обществен барометър": Притеснява ли ви вълната от сирийски бежанци у нас?
Снимка: Guliver/Getty Images
В последно време, може би най-спряганата тема, наред с политическата "сага", у нас, е въпросът с потока сирийски бежанци в страната ни. Проучване сред читателите на Север.бг показа, че засиленият бежански поток дава основание за безпокойство сред българите и трябва да се предприемат по-сериозни мерки. Едва 22.2% от участвалите в анкетата по въпроса смятат, че и сирийците са хора като всички нас и трябва си помагаме един на друг.
Ситуацията е доста деликатна. Безспорен е фактът, че сирийската криза е изключително сериозна. Над два и половина милиона сирийци са пресекли границите на страната си, от тях в България са пристигнали около четвърт процент. Но сериозен е броят на бежанците, настанили се в Ливан, Турция, Йордания. В Европа има 50 хил. сирийски бежанци. Основно те са в Швеция и в Германия. От граничните страни в последните седмици най-много се засили потокът към България. Много от пристигащите са палестинци, живели в Сирия, които не са много желани в Йордания. Друга голяма част са кюрди, които също по разбираеми причини не искат да останат в Турция. И има сирийци, които не са към което и да било от малцинствата.
От началото на седмицата бежанците у нас вече се настаняват във фургони. В приемателния център в Харманли вече са настанени 54 души, предимно сирийски граждани. Временният център бе открит по спешност, тъй като капацитетът за настаняване в домовете на Агенцията за бежанците и МВР е надхвърлен с над 400 места. Центърът за бежанците е с капацитет 450 души. Разполага с 80 фургона, във всеки има между 5 и 8 места, съобщи БНТ.
"Тези бежанци, които преминават през Турция в нашата граница, са представители на сирийската опозиция. Те се изнасят тук, техните бази са в Турция, там е и щабът на така наречената свободна сирийска армия. Идват у нас, за да могат да продължат войната, която водят срещу законното сирийско правителство" коментира проф. Вихрен Бузов, специалист при кризи в сигурността, цитиран от Радио "Фокус". Според професора в тази много тежка ситуация в Сирия, ние сме вплетени като заден фронт на свободната сирийска армия. По думите на проф. Бузов България прави лоша услуга на сирийското правителство, приютявайки представителите на така наречената опозиция.
Европейският комисар по хуманитарните въпроси Кристалина Георгиева, в интервю, дадено за в. "Дневник" е на мнение, че проблемът е по-скоро в българските власти, които не са предвидили бежанската вълна и не са поискали повече средства от ЕС. Няма още конкретна сума, но със сигурност страната ни ще получи добра финансова помощ.
"Не трябва да слагаме бежанците в гета, защото биха били проблем за сигурността на страната. Трябва да мислим къде да бъдат настанени - дали в градовете на големи групи, което ще попречи на тяхната интеграция, дали да видим какви умения имат - някои от тях например са животновъди и да ги насочим към селските региони. Така България може да потърси помощ от фондовете за селските региони. Може с решаване на проблема с бежанците да помогнем на някои от местата в България, които сега пустеят. Това обаче може да стане с много внимателен анализ на техните умения и къде в България има настройка, че тези хора могат да бъдат приети", коментира еврокомисар Георгиева.
"Можем да се справим със ситуацията. Но като държава ще имаме точка на насищане", каза той пред вътрешната парламентарна комисия. Проблемът е сериозен и "не се вижда ясно решение за справяне с този проблем", категоричен е вътрешният министър Цветлин Йовчев.
Преди това Народното събрание отхвърли искането на "Атака" България да затвори границите си за бежанци. Позицията на правителството е, че има такава възможност, но това е много крайно.
Не ни остава нишо друго освен да изчакаме и да видим дали този път държавата ни ще овладее проблема, а не просто преодолее.