Международният ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма отбелязват днес повечето държави в Европа. Чества се от 1988 г. по инициатива на Европейската мрежа за борба с национализма, расизма, фашизма, антисемитизма и ксенофобията "Обединени за действия между културите”.

Историческите факти сочат, че по заповед на Хитлер в нощта на 9-ти срещу 10-ти ноември 1938 г., началникът на елитната военна организация SchutzStaffel (SS) Хайнрих Химлер и Паул Йозеф Гьобелс - министър на пропагандата в Третия Райх (нацистка Германия), чупят стъклата и разрушават 267 синагоги и 815 магазина, а над 30 000 евреи са арестувани и хвърлени в концлагери. Оттогава тази нощ на погром влиза в историята като Кристалната нощ.

Нацистите се "оправдават" за агресията с мотива, че немският народ е очаквал възмездие за убийството на съветник на немски посланик, за което се предполага, че е извършено от евреин.

Своите действия властимащите мотивират с убийството на съветник на немски посланик, което се предполага, че е извършено от евреин, станало причина немският народ да търси възмездие.

75 години след Кристалната нощ темата за расизъм, ксенофобия и антисемитизъм продължава да е актуална и днес. В началото на информациония XXI век все още се чуват грозни обиди и квалификации по отношение на някои общности, без да се има предвид, че "лоши" и "недостойни" има и сред тези, които хвърлят обвиненията.

Свързах се с Таня Ванова, представител на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "АМАЛИПЕ" във Велико Търново. Ето как коментира тя по темата:

"Предразсъдъците категорично пречат на ефективната ни работа. Много педагози смятат, че ромските деца са добри най-вече в музиката и танците, в резултат на което те не преподават с нужната задълбоченост останалите предмети като математика, български език и история. В резултат на това ромските деца не могат да покажат своите заложби в други области, освен в музиката и танците. По този начин не използваме техния капацитет.

Ако хората от различни групи учат заедно, работят заедно и познават културите на другите групи, няма да има проблем с общуването. Но всичко зависи от възможността на взаимодействие и съвместни дейности.

Един от проектите, по които Център "Амалипе" работи в посока промяна на стереотипите и предразсъдъците към ромската общност, е "Да докоснем недосегаемите". Също така програмата, която разработваме в над 200 училища из страната - СИП "Фолклор на етносите", цели още от ранна възраст в училище децата да могат да се опознаят - развиваме толерантност между тях, учителите, родители, общество.".

Ето как звучи и разказът на един българин, в Международния ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма. Пазарджиклията от Трявна Атанас Иванов е семеен, но нуждата да осигури препитание за семейството си го е направила гастарбайтер. От 5-6 години почти непрекъснато живее и работи в Испания и сподели за европейското отношение към чужденците в иберийската страна през погледа си на чужденец.

"Голяма част от испанците са националисти, но и расисти, и не ни понасят. Отношението им е красноречиво - говорят зад гърба и никога не казват директно нищо. Правят разлика между нас, емигрантите, и местните /нищо, че местният може да не умее да работи както емигранта/. Никога не са ни обиждали в прав текст, но определено ни показват това с отношението си - държат се високомерно с "чуждите".

По закон правата ни са спазени, но сега, във време на криза, испанецът е навсякъде с предимство - не само за работа. И преди беше така, но сега е по-очевидно. 

Личното ми мнение е, че железните закони ги карат да се съобразяват и да не показват директен расизъм, защото нормите стриктно се прилагат и всеки може да бъде осъден.

И макар че като членове на Евросъюза, ние не се водим "емигранти", а просто чужденци, работещи на територията на Испания; макар че и ние сме защитени от закона и имаме права - отношението не е такова, каквото се смята за нормално и толерантно.

Разбира се, сред тях също има изключения, като навсякъде. Но като цяло, отношението им е презрително към всички чужденци, без значение от какъв етнос, народност или религия са.".

Това е - две позиции, отразяващи отношението към ромите в България и отношението към българите в Испания. Разбира се, двете мнения не претендират за представителна извадка, но могат да накарат много хора да се замислят дали обикновените хора само защото принадлежат към някоя малцинствена група или са от чужда националност, трябва да бъдат заклеймявани и потискани или причините това да се случва не се крие в далеч по-мащабни и тайни планове?

Докато времето покаже, нека бъдем Хора..., все пак! 

Още мнения и позиции, обобщени по темата - в рубриката "Обществен барометър" - след приключване на гласуването в нашата анкета.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg