Велико Търново получи "Св. 40 мъченици" на празника на града!
Старата столица за пореден път почете подобаващо годишнината от една от най-знаменателните битки в българската история - тази при Клокотница
Снимка: Север.бг
С празнична света литургия в църквата "Св. Четиридесет мъченици” започна отбелязването на Празника на Велико Търново. В храма, емблематичен за историята на българската държава, присъстваха вицепремиерът Цветан Цветанов, депутатите Евгени Стоев, Христо Христов и Мирослав Петков, областният управител доц. Пенчо Пенчев, кметът Даниел Панов, председателят на Общинския съвет Николай Ашиков, ректорът на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий” проф. Пламен Легкоступ и колегата му от Военен университет "Васил Левски” бригаден генерал Цветан Харизанов, преподаватели, дейци на културата и общественици.
След края на светата литургия официалните лица и десетки граждани изразиха почитта си към делото на Асеневци, като поднесоха цветя на гроба на цар Калоян, който се намира в двора на "Св. Четиридесет мъченици”. Тържественото отбелязване на 782-годишнината от победата на цар Иван Асен II над Теодор Комнин в битката при Клокотница, на която е посветен Празника на Велико Търново, продължи с тържествено четене на надписа, който българският владетел е заповядал да изсекат по повод триумфа си върху една от колоните в църквата.
"В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава во веки, амин."
Кметът на Велико Търново Даниел Панов произнесе тържествено слово, в което отбеляза, че 22 март е една от най-славните дати в българската история и най-много приляга именно този ден, на който през 1230 година Иван Асен II залага основите на най-голямото могъщество на Втората българска държава, да бъде Празник на Велико Търново. Той бе категоричен, че Омуртаговата, Асеновата и колоната от крепостта Родосто крепят не само храма "Св. Четиридесет мъченици”, а и българската държавност и дух.
Панов припомни и редица знаменателни събития от най-новата ни история, случили се във Велико Търново – свикването на Учредителното събрание и първото отбелязване на Празника на града през 1879 година, както и обявяването на Независимостта на 22 септември 1908-а. Кметът на старата столица обърна внимание и на един факт, който остава в периферията на общественото внимание – че на днешния ден Велико Търново почита и благодетелите си, допринесли за налагането на града като духовна и историческа столица на България.
След Даниел Панов думата бе дадена на заместник министърът на културата Митко Тодоров, който поздрави жителите на старопрестолния град и обяви официално, че до няколко дни Министерски съвет ще предаде стопанисването на църквата "Свети Четиридесет мъченици” в ръцете на Общината за срок от десет години.
С радостната и очаквана от великотърновци новина приключи тържествената част в светия храм, след което празничното шествие се насочи към центъра на града. Пред сградата на Общината пристигна и вицепрезидентът на България Маргарита Попова, която произнесе емоционална реч. Тя сподели, че на този ден е горда да бъде във Велико Търново и като юрист и държавник, и като филолог и хуманитарист.
Попова обясни вълнението си с факта, че старата столица е запазила силата си както на политическо, така и духовно средище не само по време на Второто българско царство, а и в петте века на османска власт по земите ни. Тя припомни делото на Асеневци, въстанията на Константин и Фружин, Първото и Второ търновско, Велчовата завера, но не пропусна да спомене Търновската книжовна школа, партиарх Евтимий, Григорий Цамблак и Киприан. Доказвайки уменията си в боравенето със словото, вицепрезидентът обедини политическото и духовното начало в личността на един от най-великите синове на Велико Търново – поетът и политик Стефан Стамболов.
Програмата, посветена на Празника на старата столица продължава с концерти и тържествена сесия на Общинския съвет, на която ще бъдат обявени имената на новите почетни граждани.
________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg