Ден на християнското семейство и младеж
Снимка: sxc.hu
Днес Българската православна църква отбелязва един от най-големите християнски празници - Въведение Богородично. Празникът е почитан и от двете най-големи християнски вероизповедания - католицизъм и източноправославие. Българинът чества на 21 ноември Деня на християнското семейство.
На Въведение девойката Мария била дадена да служи в църква, както било обещано още преди да се роди. Била само на 3 години, когато тържествено влязла в храма в Йерусалим. Три дни пътували натам цялата процесия – най-напред девойки в бели дрехи и със запалени свещи в ръце, след тях Йоаким и Ана и между тях малката Мария. Отпред я чакали свещениците начело с първосвещеник Захарий и пеели празнично.
С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж. Този празник напомня на родителите и учителите, че трябва да възпитават децата в благочестие и вяра, в послушание към родителите си и чистота на нравите.
На този ден е добре цялото семейство да се събере. На днешната празнична трапеза трябва да се сложат много лакомства за децата.
По това какво е времето на днешния ден народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако на Въведение времето е топло и има слънце, зимата ще е люта и студена, а лятото ще е сухо и и неплодно.
Ако е облачно, зимата ще е мека. Ако валят дъжд или сняг, зимата ще е снежна и годината - плодородна.
В християнското семейство, по традиция, мъжът е темелът на къщата, старейшината, пред когото жената стои. Жената е душата и красотата на дома. Старите българи казват: "Откъдето е жената, оттам е и мъжът. И децата." За народа децата са по-големи и от царя.
Българинът е съхранил светостта на семейството в многовековната си традиция, разпределил е ролите на мъжа и жената, така че всяка от тях да е достойна и значима. В религиозните обичаи само мъж може да бъде коледар, сурвакар, цар на лозята, кукер, русалец, да коли жертвеното агне на Гергьовден и петела на Илинден, да заорава селището при беди и болести. Жената меси обредните хлябове, става лазарка, замесва новия квас пред Великден, става баба (акушерка), бае, лекува лехуси, отвръща плач. Само моми могат да напяват на пръстени, да пеят еньовски песни, да се провират през еньовски венец.
В полската и домашната работа мъжът оре, сее, коси, ходи за дърва, плете плет, прави къща, кош, кошара. Ако жена работи тези работи – лошо е за къщата. На нея е отредено да меси хляб, да мете къщата, да пере, да преде, да тъче платно, да крои и да шие ризи. И, разбира се, да роди и отгледа челяд. "Всеки, що има челяд, се слага богат", казва българинът и прави всичко за децата си, да ги отгледа и изучи. От тях "по-сладко и по-горко няма", по тях се познават и бащата, и майката.
Въпросът ни в тазседмичната акекета е "Цени ли се днес християнското семейство?". Очакваме вашите отговори на Север.бг.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
"Български светци и празници"