Еленският кмет дари свещник на Плаковския манастир
![Еленският кмет дари свещник на Плаковския манастир Еленският кмет дари свещник на Плаковския манастир](http://sever.bg/pictures/1044164_651_367_16x9.jpg)
Община Елена
Еленският кмет инж. Дилян Млъзев дари свещник на Плаковския манастир "Свети Пророк Илия”. Този път градоначалникът избра християнския празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, и на майка им – света София, на които са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
Дарението прие отец Димитър Янков, който заедно със своята презвитера се грижат за светата обител. Кметът инж. Дилян Млъзев запали свещ за здраве.
С история, поминък и религия са свързани еленчани с Плаковски манастир "Свети пророк Илия” и близкия до него Къпиновски манастир "Свети Никола”, възникнали по времето на Втората българска държава и известни още като Еленските манастири.
Богати еленчани са ги възстановявали и поддържали през годините. Манастирите били посещавани най-вече от жители на Елена и околните села, а преди вдигането на язовирната стена край тях минавал най-прекият път за В. Търново през Еленския боаз.
Според преданията, някога наблизо цар Иван Асен изградил голям манастир. Останки от старинната манастирска църква личат и до днес. При завладяването на България от турците, старият манастир бива разрушен. Възобновен по-късно, през епохата на робството, той преживява няколко опустошения, а в 1845 г. за трети път е възстановен.
Тогава е изградена и днешната манастирска църква. Тя е рядко явление на българската култова архитектура. Над входната и врата, под откритата нарктика, неизвестен художник създава единствената в църквата стенописна сцена "Възнесение на пророк Илия” с ктиторски надписи. По-късно, през 1856 г. майстор Колю Фичето построява големите жилищни сгради с величествената камбанария, висока 25,90 м.
В църквата се пазят стари икони, между които иконата на Христос с 12- те апостоли , рисувана от Захарий Зограф през 1845 година. През времето на турското владичество, Плаковският манастир е важно духовно и книжовно огнище. Той притежава много стари ръкописи и старопечатни книги. Манастирът е свързан и с борбите на българския народ за освобождение от робството.Той става център на заговор срещу поробителите, така наречената "Велчова завера” през 1835 г.