Еленският кмет дари свещник на Плаковския манастир
Община Елена
Еленският кмет инж. Дилян Млъзев дари свещник на Плаковския манастир "Свети Пророк Илия”. Този път градоначалникът избра християнския празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, и на майка им – света София, на които са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
Дарението прие отец Димитър Янков, който заедно със своята презвитера се грижат за светата обител. Кметът инж. Дилян Млъзев запали свещ за здраве.
С история, поминък и религия са свързани еленчани с Плаковски манастир "Свети пророк Илия” и близкия до него Къпиновски манастир "Свети Никола”, възникнали по времето на Втората българска държава и известни още като Еленските манастири.
Богати еленчани са ги възстановявали и поддържали през годините. Манастирите били посещавани най-вече от жители на Елена и околните села, а преди вдигането на язовирната стена край тях минавал най-прекият път за В. Търново през Еленския боаз.
Според преданията, някога наблизо цар Иван Асен изградил голям манастир. Останки от старинната манастирска църква личат и до днес. При завладяването на България от турците, старият манастир бива разрушен. Възобновен по-късно, през епохата на робството, той преживява няколко опустошения, а в 1845 г. за трети път е възстановен.
Тогава е изградена и днешната манастирска църква. Тя е рядко явление на българската култова архитектура. Над входната и врата, под откритата нарктика, неизвестен художник създава единствената в църквата стенописна сцена "Възнесение на пророк Илия” с ктиторски надписи. По-късно, през 1856 г. майстор Колю Фичето построява големите жилищни сгради с величествената камбанария, висока 25,90 м.
В църквата се пазят стари икони, между които иконата на Христос с 12- те апостоли , рисувана от Захарий Зограф през 1845 година. През времето на турското владичество, Плаковският манастир е важно духовно и книжовно огнище. Той притежава много стари ръкописи и старопечатни книги. Манастирът е свързан и с борбите на българския народ за освобождение от робството.Той става център на заговор срещу поробителите, така наречената "Велчова завера” през 1835 г.
