Има ли медийна демокрация в България?

2,7 е средната оценка, която получи България по отношение на мястото, ролята и възможностите на медиите в условия на демокрация. Резултатите от първия Балкански медиен барометър /БМБ/ - 18 негативни развития и само 6 позитивни - представиха експерти по медии и журналистика на кръгла маса във Велико Търново.

Пилотното изследване в България е второто за страна от Югоизточна Европа. За първи път то е проведено миналата година в Босна и Херцеговина, а оценката за бившата Югославска република е 2,6.

В двудневният български форум, проведен през април, са проведени дискусии, в които 12 медийни професионалисти и експерти извън медийната професия са направили самооценка на медийната среда по критерии, съответстващи на континенталния и национален контекст. Изследването е извършено по методика, включваща набор от 44 индикатора, изведени от европейските стандарти.

"Характерното за този тип анализ е, че се прави от два типа участници - журналисти, работещи в медиите и граждански активисти от друга страна. Това позволява да се съчетае гледната точка на хората, работещи в медиите и тази на активистите - хора с гражданска позиция и потребители на медийно съдържание.", разясни медийният експерт доц. д-р Орлин Спасов.

Експертното изследване е направено детайлно върху 4 тематични области и всеки сектор е оценен по скала от 5 до 1 , според това дали страната отговаря на индикатора или аспектите не са изпълнени.

"Най-общо четирите тематични области касаят свобода на словото и свобода на медиите, като една проблемна област. Втората е независимостта, устойчивостта и плурализмът на медийната среда. Следват обществените медии и тяхната регулация и накрая се обсъждат професионалните стандарти в медиите", анонсира изследването докладчикът Николета Даскалова.

Секторът, касаещ свободното изразяване, вкл. свободата на медиите и тяхното ефективно защитаване и насърчаване, е получил най-висока средна оценка от експертите - 3. С 5 са оценени възможността журналистическата професия да се практикува свободно и безпроблемното регистриране на уеб-страници и блогове, без да се иска разрешение от държавните власти.

Негативните оценки тук се отнасят за слабата подкрепа на медиите от НПО, браншови организации и отделни индивиди - 1,5; затруднен достъп до обществена информация - 1,9; липса на достатъчна подкрепа от правителството за свобода на изразяване и свобода на медиите - 1,6.

Секторът, касаещ разнообразието, независимостта и устойчивостта на медийната среда, вкл. новите медии, е със средна оценка 2,5. Положителна оценка е дадена за: липса на ограничение до национални и международни медийни източници - 5, многообразието от източници на информация - 4,3 и безпристрастното отразяване на гласовете на мъжете и жените - 4,2. негативният аспект касае разпространението на печатни медии в малките населени места - 1,7, поощряване от правителството на икономически и устойчиви медийни компании - 1,2.

Независимото и прозрачно регулиране на радио и телевизионните оператори и превръщането на държавния оператор в истински обществен оператор, е слаб сектор, със средна оценка - 2,9. Негативните оценки са насочени към Съвета за електронни медии /СЕМ/ и Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/. Според експертите, ефективността на СЕМ се възпрепятства от честите промени в законодателството и в дължината на мандата на регулатора, а КРС функционира в режим на "висока непрозрачност" - 1,5. Възможно най-ниската оценка - 1, е дадена по отношение на обществените съвети към БНТ и БНР, чиято роля е да бъдат коректив, а според специалистите, това са органи, които "дори не са фасадни".

Най-ниско оценен - с 1, е секторът медийни практики с високо ниво на професионални стандарти. Тук акцент е Етичния журналистически кодекс, който, въпреки, че е оценен като много добър, на практика е неефективен - 2,3. Прилагането на принципите за точност и безпристрастност също не са сред силните страни на българското информационно пространство. - 2,1. Централен недостатък на българската медийна среда е липсата на автоцензура - 1,6, използването на издания от собствениците им за прокарване на лични бизнес и политически интереси - 1,2, високо ниво на корупционните практики - 1,8.

Общо през последните години тендецията в развитието на медиите е по-скоро негативна, отчитат експертите. Факт е, че концентрацията на медийна собственост в ръцете на олигархични кръгове се отразява върху обективността на медиите. Занижени са професионалните стандарти и се е увеличило нивото на некомпетентност в журналистическите среди, като трайно се налага тенденцията copy-paste. Социално отговорните функции на медиите са закърнели, качеството на медийния продукт е все по-ниско, за сметка на засилване на явлението черен PR.

Все пак и позитивното не липсва. Гражданската журналистика и ролята на социалните медии се засилва, чрез подобрения достъп до интернет и новите технологии. Политическият натиск върху БНТ и БНР отслабва. Малкото останали сериозни предавания са запазили авторитета си и продължават да се развиват. Най-важното и обнадеждаващото е, че, макар и ограничени, са налице граждански и журналистически опити за противодействие на недемократичните тенденции в развитието на медийната сфера.

Методиката за БМБ е разработена от специалисти от Фондация "Фридрих Еберт" през 2004 г. До момента се реализира на три континента - Европа, Азия и Африка - в повече от 30 държави. В някои от тях изследването се прави за трети и четвърти път, каквато е и целта му - да се повтаря на всеки две-три години, за да се проследят развитията във времето.
 

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg