Вход | Регистрация

Клубът за ООН изпрати своите абитуриенти

Клубът за ООН изпрати своите абитуриенти
личен архив

За поредна година Клубът за ООН гр. Велико Търново изпрати свтоите абитуриенти. По традиция празникът трябваше да се състои на 1-ви юни - Международния ден на детето, но по изключение този път беше на 3-ти.


"За пръв път изпращаме само момичета" - коментира ръководителката Мария Джамбазова. "Седем упорити дами, които винаги бързат за някъде, захващат се с много неща, но задължително успяват да ги свършат навреме. И седемте са прекрасни дипломати в симулативните игри, много добри обучители и бързо преодоляват границите в общуването. Колкото си приличат, толкова се и различават, но това е хубавото, защото много добре се допълват!".


Младите членове на Клуба изпратиха "каките" като им подариха резолюция, подписана от всички. В нея се решава всяка една от абитуриентките да бъде изпратена "на изгнание във ВУЗ", да е задължена на "5-годишен живот в студентски общежития", "подложена на шокова терапия в студентски чалготеки" и принудена да участва "периодично в осмодекемврийски чествания".

937854


През годините, в които са били членки на Клуба за ООН, момичетата са участвали в множество симулативни игри, предлагащи резолюции за важни световни проблеми като ивицата Газа, опазването на културните паметници, опазването на околната среда и др., били са обучители по гражданско право на VII клас в ОУ "Димитър Благоев", Велико Търново. Сега Клубът участва в проекта на Дружеството на ООН в България "Върни моя приятел в училище", чиято цел е да помогне на отпаднали ученици да се интегрират в образователната система.


На въпроса "Какво научи от Клуба?" всяко момиче се усмихва и отговаря:


Анастасия Иванова: "Трябва да защитаваш мнението си, но изслушвайки събеседника. Много е важно да знаеш как да използваш аргументите си. Спорът винаги е по-интересен, когато умееш да боравиш с тях.";


Виктория Добринова: "Мога да постигна много, разчитайки дори само на себе си. Научих се да не се притеснявам да кажа какво мисля, само защото това няма да се хареса на някого. Най-важното, което научих обаче, е да мисля по-задълбочено - както в игра на шах, да разглеждам всеки възможен ход и последствията от него. Да гледам с няколко стъпки напред и да бъда уникална!";


Деа Атанасова: "Няма грешно или правилно мнение. Всяка една казана дума е повод за размисъл. Научих се да гледам дадена ситуация от всяка възможна гледна точка, да не съдя хората, защото в това е интересното - всички да са различни. Научих се да изразявам себе си.";


Дени Христова: "Няма нищо страшно в това да говориш пред хора. Както и това, че дискутирането на сериозни теми може да е забавно, когато си заобиколен от приятни и интелектуално настроени хора.";


Йоана Георгиева: "Работата в екип не винаги е лесна, но винаги дава добри плодове. Не е страшно да сгрешиш пред други хора, но е важно да се поучиш от грешката си; важно е да изслушвам мнението на другите. Научих се на много неща, но Клубът най-вече ми помогна да разбера как искам да се развия и повярвах, че мога да успея!";


Николета Асенова: "Много е важно да се изразиш правилно, да изслушваш събеседника и да умееш да говориш пред публика.";


Розалина Недкова: "Колкото и трудно да ми се струва нещо, не бива да се скатавам и отказвам, а да се пусна по течението, надолу с главата, ако трябва и... в повечето случаи нещата се получават. Научих се да казвам "да" на непознатото!".


Самият Клуб за ООН е учреден през 1999 г. към Общински детски комплекс - Велико Търново при Дружеството за ООН в България по проект от Програмата ФАР ”Гражданско образование в духа на Организацията на обединените нации”. Част е от Националната мрежа от ученически клубове за ООН. 

<<Sever.bg във Facebook>>

 



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар