Кой спи?
Денят е вторник, 9 юли. А часът – малко след 22:00 ч. Времето – топло и романтично лятно, въздухът – наситен с емоции. В центъра на Велико Търново е светло и оживено – типично за град, ще каже някой.
В центъра на Велико Търново е пълно с млади хора, някои – просто седят по пейките в парка "Майка България" и си говорят, други - набързо минават, забързани за някъде, трети се гушкат и си шепнат любовни думички... До тук – нищо лошо.
Лошото идва, когато отместиш погледа си и из целия парк, около паметника, символ на история, памет и признателност, видиш боклуците, изсипани от всичките кошчета в парка. Абдалщина! Нямам друга дума, с която да нарека това деяние.
Около паметника, свидетелстващ за паметта на загиналите в освободителните борби на България! Около паметника, пред който само преди няколко дни признанието си поднесе и Генералният консул на Русия в Русе по повод освобождението на Велико Търново преди 136 г. от фелдмаршал Гурко! Около паметника, на който положените венци и цветя още носят свеж дъх...
Какви хора сме? И дали сме си заслужили извоюваната с чужда кръв и дарена ни свобода? Щом някой си е позволил подобно вандалство и оскверняване.
Разменихме по няколко думи с младите хора, които бяха в парка.
"Изглежда доста променено, плочките са сменени. Определено е по-приятно, гледайки градинките и цветята. Но изключваме чистотата. Виждаме разхвърляните навсякъде от кошчетата боклуци. Под всякаква критика е.", каза 17-годишната Даниела.
Мнението на Мариета Петкова не се различаваше особено. По думите й, когато дъщеря й е била малка, я е "отгледала" в парка на "майка България:
"Тука всичко беше разрушено за малките деца. Сега е направено и е красиво. Но аз съм потресена от ужаса, който е наоколо. Виждам хората от чистотата, че си вършат работата. Но, най-вероятно, това е направено сега, вечерта. Абсолютно е наложително да има охрана! Защото ние явно не можем да си пазим направеното, за да ни е хубаво и да ни е добре"
Тя сподели за същия проблем и в новопостроения парк в кв. "Картала". Миналата година там е имало охрана и всичко се е пазело и е било поддържано. Сега беседката вече е счупена.
Други младежи изказаха предположение, че това е дело на "протестиращите" всяка вечер пред паметника, и също са на мнение, че парковете трябва да се охраняват и то отговорно – не само с оглед на сигурността, но и "за да не се допускат подобни нарушения на обществения ред, свързани с опазването на чисти пространства."
За 15-годишната Ралица хаосът, създаден от изсипаните кошчета, е липса на култура и ниско възпитание.
"Отношението на хората като цяло към обществените места е отвратително. Една майка си изхвърли така боклука пред детето си и така го възпитава... Всички виждаме тези гледки и, ако си мислим, че по този начин държавата ще се оправи... Всеки прави, каквото си иска и явно замърсява тази държава... Вижте и протестите – всички вдигат българското знаме и афишират колко искаме "Чиста и свята Република", а в същото време оставят след себе си купища боклуци.", подкрепи Ралица Емил. Останалите от компанията също бяха съгласни с позицията на приятелите си.
Пак ще повторя: Какви хора сме? И дали сме си заслужили извоюваната с чужда кръв и дарена ни свобода, когато не искаме да спазваме елементарна култура на поведение? Щом някой си позволява подобно вандалско отношение за каква свобода говорим? За какви права говорим? За какви ценности? Щом някой си позволява да се "заяви" по този "културен" начин – обръщайки кошчетата с боклука?
Сигурно някои хора виждат в това геройство. И най-вероятно си мислят, че ще останат безнаказани. Вероятно днес - да. Но утре?! Ако, както твърдят младежите, боклукчарника е направен от някои от протестиращите – къде е била полицията, длъжна да охранява реда и спокойствието? И, когато претендираме, че "в България има гражданско общество!" - къде е гражданската съвест, когато виждаш, че някой до теб създава хаос, руши и нарушава закона? Или и това е валидно "право" само за "привилегировани" и щом не ни касае пряко ще си затваряме удобно очите?
Въпросът е кой спи! - институциите, които са отговорни за реда, обществото или съвестта...
Каквато и да е причината, фактът говори сам за себе си – в центъра на столицата на Второто българско царство, около паметника – поклон пред загиналите за свободата на България (не само български войници!), под прозорците на Общината, която работи за това Велико Търново да бъде избран за европейска столица на културата през 2019 г. се допуска подобна "свобода"...
Когато думите са бледи, говорят кадрите – вижте зрителските кадри, заснети на 9 юни, малко след 22:00 ч.:
А това е резултатът от работата на хората от чистотата – 10 юли, 11:30 ч.
