На днешния ден Православната християнска църква празнува един от своите най-големи и тържествени празници - "въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. В православния календар 14 септември е ден в памет на Христовите страдания, в чест на Въздигането на кръста.

На празника се честват няколко събития в историята на Христовата църква: Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; Намирането на Светия Кръст на Голгота и Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

Според традицията на празника в този ден Христовият кръст тържествено се изнася от олтара, като се издига в четирите посоки на света с многократно произнасяне на: "Господи помилуй!".

Народът нарича празника Кръстовден не само заради "честния кръст”, а защото денят "се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие. На Кръстовден жените "кръстосвали" или заривали стеблата на многогодишните цветя в градинките си – да не се "пресекат" китките им, защото от този ден нататък може да се очакват и първите слани, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. На обредната трапеза присъства задължително зелник с праз лук и печена тиква. Народните обичаи и обреди са запазили спомена за началото, за новата селскостопанска година. Дедите ни превръщали деня в жизнерадостен празник. Така в противовес на църковния канон, който изисквал строги пости, народът ни обратно – правел събори, панаири и курбани.

Според старата традиция къщата се поръсва със светена вода и се поднася трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.

За празника се раздават пресни пити – тази "житна жертва" умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.

На този ден се честват лечителите (чекръкчиите), които лекуват "пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и "оправят счупени кокали”. Оздравелите им носели дарове в знак на благодарност. А чекръкчията слагал на двора трапеза и канел всеки, който минел край къщата му, да влезе, да пийне и хапне, да споменува с добро умението му и да дарява изцеление на болните.

На 14 септември имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

<< Sever.bg във Facebook >>