Днес, 28 февруари, се навършват 106 години от рождението на българския класик, роден във Велико Търново през 1907 г. От 1922 г. семейството му се премества да живее в Елена, откъдето е баща му, а по-късно живее и работи в София. Името, с което е известен, всъщност е псевдоним на Никола Стоянов Станев. От родителите си бъдещият писател наследява любовта към словото и неговия израз, повлиян от богатството на българския фолклор и мъдрост, чиито носител била майка му Мария.

Стоян, неговият баща, от ранна възраст го водел на лов, с което успял да развие у него усет към естественото, природното. Именно този досег с природата през дългите ловни утрини или пък по време на небрежни разходки из Еленския Балкан са намерили израз в много от анималистичните разкази на твореца.

Известно време Емилиян Станев се лута из различни области на познанието, завладян от младежки ентусиазъм. Пише стихове още в прогимназията, но след като завършва средното си образование в Елена през 1928 г., записва живопис в София при проф. Цено Тодоров. След няколко години рисуване писателят се отказва, защото според преподавателя си "не виждал светлосенките".

Неуспехът в изобразителното изкуство го отвежда в по-прагматична посока - специалност "Финанси и търговия" в Софийски университет, където се записва по настояване на баща си. До 1944 г. Емилиян Станев работи като чиновник, но през цялото това време не престава с опитите да пише.

През 1938 г. излиза първата му книга с разкази под името "Примамливи блясъци". Следват сборниците "Сами" (1940 г.), "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" и повестта "Крадецът на праскови" (1948 г.). След 1950 г. оглавява Отдел "Белетристика" на в. "Литературен фронт", а през годините сътрудничи и на много литературни издания като списанията "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч", "Завети".

Освен анималистични произведения Емилиян Станев пише романи на социална и историческа тематика, както и нравствено-философска проза, която бележи по-късния етап от литературните му търсения. 14 години писателят се труди върху един от най-обемните романи в българската литература - "Иван Кондарев". Започва до го пише през 1950 г., вдъхновен от събитията около Септемврийското въстание от 1923 г.

Високо оценени от критиката и обществото обаче стават романите "Легенда за Сибин, преславския княз"(1968), "Антихрист" (1970) и "Търновската царица" (1974), а не развитието на комунистическия идеал в лицето на Иван Кондарев. "Антихрист" и "Търновската царица" са от последните произведения на Емилиян Станев, преди да приключи житейския си път в София на 15 март 1979 г.

Много от произведенията на Емилиян Станев са екранизирани или им е правена театрална адаптация. Филмите по негови творби "Крадецът на праскови" и "Търновската царица" са сред най-успешните български ленти.

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме.