Доц. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" пръв прие предизвикателството да отговори на анкетата на Север.бг по повод честването на 127 години от Съединението на България.

Г-н доцент, ако се опрем на мотото, че "Съединението прави силата", след съединението на територии, днес съединени ли сме като нация?

Мисля, че на този въпрос всеки нормален българин за жалост трудно ще отговори положително, макар че... , какво значи "съединени ли сме"?! Проблеми на вътрешно единство, на социална основа, имат всички съвременни общества. Тук става дума за нещо, което ние винаги си пожелаваме, за жалост само в такива дни - да бъдем малко повече патриоти, да бъдем малко повече задружни в името на общото българско добруване.

Ако това е смисълът на въпроса, смятам, че има какво още да си пожелаем, защото този тип "здравословен патриотизъм", както го наричам аз, който е мотивиращ и важен, който е нашият цвят в Европа, изисква такова поведение - малко известна доза себеотричане, в името на общото. А ние това го смятаме за нещо просто и глупаво, да не се "минем", ако направим даром нещо за общото... А то няма общество и съобщества, в които да се крепи общността без известен отказ от лично пространство. Има мегдан всеки да даде по малко от себе си за общото на България и българщината.

И това, което може да свърже Съединението с днешните ни проблеми, е този изключителен патриотизъм, тази всепоглъщаща всеотдайност на героите на Съединението, която не се проявява само чрез подвизите в трудните дни на Сръбско-българската война. Нея можем да я открием и във важните постъпки на тези, които са свалени от власт.

Източна Румелия е в български ръце, там управлява един изключително заслужил за българщината патриот Гаврил Кръстевич, който е генерал-губернатор, наричан Гаврил Паша. Той е знаел за комитета на Захари Стоянов много отдавна и, ако е искал да запази властта си и привилегиите си от султана, е можел да извика турски войски, за да дезорганизира комитета още през лятото и никакво Съединение нямаше да стане, защото България трудно щеше да издържи срещу Турция военно.

Той е арестуван изключително грозно и, независимо от призива му: "Чакайте бе, хора. В тоя миг и аз се радвам. И аз съм българин!", е развеждан из Пловдив недооблечен, качен на файтон, а до него една мома с извадена сабя показва сваления "турски паша".

Това ни коства лишаването от изключителния държавник Гаврил Кръстевич, който основателно е обиден и до края на живота си живее в Цариград, а ние се лишаваме от един човек, който може би беше единственият, достоен за български княз в годината на освобождението.

Разделят ли ни днес политическите партии?

Те така са измислени - разделено да участват в политическата игра. Дали ни разделят - зависи само от нас.

Мисля, че по-опасна е другата тенденция, на едно обществено и лично отвращение от партиите, която също не е добра, защото там няма вакуум. Това може да изкара на повърхността на политическия живот хора, които няма да бъдат по-достойни от днешните партизани или ще имат користни цели, а няма да има кой да ги контролира - все пак партията е един самостоятелен организъм и упражнява контрол над членовете си.

Лично аз не съм голям привърженик на партиите. Но, колкото повече живеем в нашето съвремие (имам предвид годините на Прехода), толкова повече осъзнаваме, че няма друг строй и друг тип политическо и държавно управление, чиито конструкти да не са тези политически субекти, наречени партии. Въпрос на лична съвест и на гражданско мислене и поведение е как човек ще се държи в една партия - дали се предава в името на някакви блага, които обещава партията, или запазва личното си достойнство, макар и да е партиен член.

Какъв е коментарът ви, че в криза и без армия не можем да сме силни и на практика може ли икономическата криза да ни сплоти?

Случвало се е българският народ да се сплотява от зор. Кърджалийското време е едно такова време в края на XVIII век. По повод на това Раковски възкликва: "Ех, бедни българи! Да би могли, както бяха въоръжени, да катурнат империята". Само че и това има граници. Тя, кризата, може да ни сплоти, но, когато си гладен и беден, и духовният ти хоризонт не е много далеч, не ти идват много весели мисли в главата. Така че, да не се надяваме на тази гладотерапия. Аз, по принцип, съм против такъв тип диети.

Мисля, че въпросът за армията е болезнен, но не бих казал, че нямаме армия. особено в град като Велико Търново, където е единственият Национален военен университет. Дай, Боже, да не ни се налага да я ползваме.

Скоро ми се наложи да пиша нещо за това как сериозно нас ни обучаваха, как ни учеха в казармата... Добре, че не ни се наложи да прилагаме това, което сме научили. Всъщност, няма нищо по-добро от пожеланието за мир.

Никой не може да даде рецепта как ще се оправим. Хубаво е за празника да си пожелаем денят преди и денят след Съединението да не е по-малко наситен със същите чувства на патриотизъм и признателност към тези, благодарение на чието достойнство и себеотрицание ние се чувстваме важни в Европа.

Националната ни идентичност да не се опира само на дни като 24 май, 22 септември, 1 ноември, а да бъде целогодишна и постоянна. Иначе празнуването и отбелязването на тези тържествени събития се превръща в самоцел – а децата ни гледат и се учат от нас, и няма какво друго да направят, освен да повторят нашето формално отношение към такива дни.

"Съединението прави силата", а силни ли сме днес като нация? Това е въпросът на тазседмичната ни анкета в сайта. Влезте и гласувайте!

________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg