Обсъдиха независимостта на медиите
Проблемите бяха обсъдени на среща във Велико Търново
Проблемите за свободата и независимостта на българските медии и техните решения обсъдиха членовете на фондации "Медийна демокрация" и "Фридрих Еберт" заедно с преподаватели и студенти от Стопанския факултет на ВТУ на среща във Велико Търново.
В дискусията по основната тема "Пътят към свободни и независими медии: идеи, стъпки, действия" се включиха и местни журналисти. Основната й цел бе да постави най-големите проблеми в медийното пространство и да потърси решенията им.
Михаела Малер (от фондация "Фридрих Еберт") откри срещата. "Най-различни организации - български и чуждестранни, констатират, че България има сериозни проблеми с медийната свобода. Това е свързано с демокрацията. Следващата стъпка, според нас, е да видим кои от нас и вас - журналисти, граждански активисти, студенти, наистина имат намерение да работят по посока подобряване качеството на българските медии.", започна тя.
Една от главните теми, кмоято разискваха участниците в срещата, бе разликата в начините на отразяване от медиите на настоящите и февруарските протести, както и тазгодишните избори. "Медиите проявяват нестабилна ценностна ориентация", коментира Николета Даскалова (фондация "Медийна демокрация"), "Тази нестабилност в крайния си вариант се проявява в гъвкавост по отношение на силните на деня, независимо дали те са властта, протестиращите, изобщо - тези, които са на мода".
Изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" - Орлин Спасов, коментира изборите: "Политиците заложиха на срещата с хората. По време на тази кампания видяхме по-малко плакати и билбордове. Официалната кампания обаче бе заглушена от действителната – на скандалите. Клиповете, които наблюдавахме, бяха старомодни и много си приличаха. По време на кампанията не се състоя дебат между политическите лидери, което се случва за пръв път. Видяхме променената естетика на политическите действия. Поляризацията се пренесе и след 12-ти май. Сега не са възможни консенсусът, диалогът между институциите".
Професор Маргарита Пешева, преподавател в Стопанския факултет на ВТУ, изтъкна положителната страна на кризата в медийното пространство: "Кризата ускорява модернизацията на българското общество". В следствие от "размяната в глобален мащаб на традиционните и новите медии", се наблюдава криза в медийната среда. Новите медии са такава част от глобалния свят, че са използвани "като най-широк комуникативен коридор за нови политически действия, граждански активности и мобилизации".
Най-големите проблеми, които изтъкна проф. Пешева, са:
- липсата на адекватен медиен закон;
- непрозрачна медийна собственост (позволява се да има скритост на медиен капитал);
- съществуването на медийни монополи, които са изкривили медийната среда;
- липсата на журналистическа еманципация.
"Да, това е световна тенденция," коментира ги тя, "но у нас процесите в една по-малка държава изглеждат силно изкривени."
Като важни проблеми, професор Милко Петров, преподавател в Софийски университет, постави нуждите от независима разследваща журналистика и по-добро образование в сферата на журналистиката.
Всеки, участващ в дискусията, не пропусна да спомене, че протестите в страната ни се организират главно в интернет пространството, по-точно в социалните мрежи. Фактически "новите медии" са именно в Интернет. Така "всеки един потребител става журналист", уточни доц. Мария Павлова, преподавател във ВТУ. "Новите технологии променят не само медиите, но и културата", допълни тя.
Плашещо е влиянието на олигархията и монополите над медиите. Така по много лесен начин може да се прикрие всякакво престъпление. В този ред на мисли проф. Пешева каза: "През последните десет години се забелязва изключително притъпяване на чувствителността на журналистическата гилдия. Има страшно прекрачване на морално допустими граници в професията и отсъствие на реакция. Двете комисии - за печат и за електронни медии, не работят. По изключително тежки морални казуси те не се произнасят!".
Думата взеха и някои от студентите от Стопанския факултет. Техните изказвания бяха по-скоро насочени към случващото се в страната, отколкото към някакви проблеми или решения.
Дискутиращите поставиха най-големите проблеми на българското медийно пространство, което фондацията "Freedom house" преди дни е определила като такова с "частично свободни медии". Решенията са ясни, но само на теория. Може би е въпрос на време да станат реалност.
