50% от стоките в големите търговски вериги да бъдат от български производители, предложиха преди няколко дни "Обединени земеделци". Според председателя на партията Петя Ставрева "това е начинът да бъдат подкрепени родните фермери и бизнесът у нас, защото съществува прекалено много спекула по веригата производител-преработвател/прекупвач-търговец, а сметката я плащат българските граждани.".  

Провокирани от важността на темата, попитахме и вас, нашите читатели в анкета на сайта ни и във фейсбук: Подкрепяте ли предложението на българските земеделци 50% от стоките в магазините да са родно производство?  

Половината от гласувалите на сайта ни са подкрепили мнението, че от българското по-хубаво няма, 37,5% са отбелязали отговора "А защо само 50%?". 8,3 на сто са на мнение, че българското качество не е това, което беше, и едва 4,2% отбелязват, че им е все едно – важното е магазините да са пълни. Няма нито един гласувал за отговора "И да подкрепяме, и да не подкрепяме - файдата я виждаме", което показва, че въпреки всеобщата пасивност към подобен род "изследвания", гражданите имат свое мнение.  

И не само, че имат, но и активно го защитават. Това показват и коментарите по темата на страницата ни във фейсбук. Без изключение,всички мислят, че българското земеделие трябва да се развива и не 50, а поне 70% да е родната продукция.  

Читателката ни Силвия Кунова е на мнение, че при голяма конкуренция и производство, неминуемо ще има спад на цените, а това е естествен баланс на икономиката.  

"Трябва да има и земеделски храни от чужди страни, но да са само чисти и качествени! И не бива българските производители да надценяват продукцията си, като я правят трудно продаваема за българския потребител", смята Катерина Димитрова. "Трябва да се спре износът на родна продукция за Европа, докато не се удовлетворят нуждите на българския народ. Само тогава е редно с остатъка да се търгува с братски нам по дух и душа народи. Искам 30% от внасяните чуждестранни продукти да са само от най-доброто произведено от чуждите култури, земя и народи без ограничения!".  

Като цяло читателите ни се възмущават, че на пазара най-често се търгуват полски домати и картофи, гръцки праскови, македонски пипер, турски моркови, китайски чесън и др., които са конкуренция на българското производство по цена.  

Според някои, българските производители "надуват" цените на продукцията си, като я правят трудно продаваема на родния пазар, затова пък предпочитат да я изнасят /напр. ситуацията с дървата за огрев/. Но качеството е важно толкова, колкото и цената, а манталитета на някои търговци далеч не е за похвала.  

Като затвореният от Агенцията по храните месокомбинат в Силистра, където открили складирани 4 200 кг замразено агнешко, телешко и свинско месо без документи, с изтекъл срок на годност от 2009-та година. Предприятието е с апетити към чуждите пазари и е подало заявка за износ в Русия.  

По информация на агенция "Фокус" от година вече сериозни скандали са довели до криза в управлението на този месокомбинат. Новите шефове твърдят, че производство почти няма и не знаели за тоновете развалено месо.  

В този смисъл е позицията и на читателите ни Катерина Димитрова и Ники Карагьозов – "Има много мениджъри и собственици, които не са си на мястото. А изграждането на близки отношения между производител и клиент, без посредник, е в основата на гарантираното качество и разумната цена.".  

По данни на Г-8, цитирани от iNews, световните запаси от пшеница драстично са намалели. Големите жеги в САЩ и Украйна тази година са довели до значителен спад на продукцията като през 1974 г. На много зърнени култури цените стигат праг, предизвикал бунтове в над 25 държави. Очакваната равносметка за тази година е добивите на пшеница да спаднат с 5,2% спрямо 2011 г.  

Предвид всички тези мнения и факти се налагат няколко извода:  

Първо – прекупвачите изкупуват продукцията от производителите на толкова ниски цени, че обезмислят труда, разходите и бъдещото им съществуване. Но, заради собствените си печалби, многократно завишават продажната цена за потребителите. Прекупвачите оскъпяват в пъти стоката на производителите от нивата до пазара, от което губи клиентът.  

Второ – Ако за нас, в кризата, 3 лева за килограм домати са непосилна цена, то 2 -3 евро за килограм са безпроблемни за Европа, Китай или където и да е по света – и естествено, че родните прекупвач-износители ще продават там. Така износът е "предпочитан" пред задоволяване на вътрешния пазар.  

Трето – Цената на вноса на чуждестранна продукция е по-ниска от българската, защото чуждите правителства субсидират селскостопанските си производители с по 30-40% държавни субсидии, докато у нас това финансиране е в пъти по-ниско /за пример – случаят миналото лято с вноса на гръцките дини, чиято цена на борсата беше 5 евро цента при държавна субсидия от гръцкото правителство 15 евро цента за килограм/.  

Всички наши читатели обвиняват правителството и политиците за плачевното състояние на българското селскостопанско производство – навсякъде по веригата "производител-прекупвач/износител-клиент" държавата твърдо трябва да се намеси и да започне да контролира  в интерес на хората качество, количества за вътрешния пазар и за износ, митнически контрол и цени (Защо не, след като в много европейски страни това се прави?!).  ______________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg