Обществен барометър: "Трябва ли да се намали цената на хляба?"
Трябва да се намали цената на хляба, смятат читателите на Север.бг.
65% от гласувалите 20 души са посочили този отговор в нашата седмична анкета – "Трябва ли да се намали цената на хляба, след като изкупните цени на зърното тази година са ниски?".
30% смятат, че - Може да се премахне ДДС върху хляба, а не да се намалява цената. Само 5 % са дали вотът си за - За мен и сега цената е нормална. Никой не е посочил, че ако се въведе мярката, ще e финансово неизгодно за хлебопроизводителите.
Попитахме и възрастни хора във Велико Търново. Мнозина от тях също са на мнение, че цената на хляба е висока сега. Много малко определиха, че цената е нормална, но не знаят какво е качеството на хляба днес.
Според Жени Сапунджиева, председател на хлебопроизводителите и сладкарите във Великотърновска област, браншът е искал намаляване на ДДС върху хляба. Отговаряно им е, че не може.
"И аз съм приела това. Може би са прави, като казват, че ще поискат и други производители. Данъкът е вързан с бюджета. Мисля си, че могат да се намерят и други механизми. Например за микропредприятията - да се намали данъчната тежест и тези пари да останат u работодателя да може да открие още едно работно място. И така до три-пет месеца да се осигури работа. Това са подпомагащи мерки. Редно е някой да го осъзнае това, че трябва да се случи", поясни тя.
В същото време браншът достатъчно пое негативите в последните няколко години като удържа на натиска от скъпите брашна и консумативи и запази цените на стоката си – хляб, хлебни и сладкарски изделия или ги увеличи само с 5 до 7 - 10 стотинки преди 2 години. Основната предпоставка за вдигането на цената тогава бе недостигът на пшеница в световен мащаб, оттам и нейната висока цена. Лошото качеството на зърното и брашното също бе причина. Това накара производителите допълнително да добавят подобрители, стабилизатори и други, което води отново до оскъпяване на крайния продукт. Като се прибавят и новите акцизи на горивата, повишеният размер на осигуровките и допълнителният данък за фурните, които ползват полиетиленови опаковки, себестойността на хляба скочи.
Зърнопроизводителите от региона също дълго време коментираха, че въпреки нагоре или надолу се движат цените на зърното, цената на хляба у нас няма да падне.
Хлябът ще поскъпне, смята министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков, цитиран от Дарик.
Земеделският министър проф. Димитър Греков обясни, че хлябът е стоката, която със сигурност ще поскъпне у нас. "Цената на хляба ще расте. Но това не го казвам, за да уязвя политиците или с някаква популистична цел. Казвам го, защото трябва да растат и нашите доходи. Трябва да пада цената на месото, на другите услуги, но цената на хляба не можем да задържим, защото в крайна сметка тя е под тази в Европа. Трябва да растат нашите доходи. Ние работим в тази насока, за да се увеличават доходите на българските производители", каза Греков.
Председателят на Федерацията на хлебопроизводители и сладкарите у нас Марияна Кукушева призна, че бизнесът ще прави по-високи разходи след 1 януари 2014 година. От началото на следващата година се покачват минималните осигурителни прагове на работещите в бранша. Освен това се очаква и покачване на електроенергията - реално, а не счетоводно. "Оттук нататък всичко е въпрос на цена и пазар. Проблемът е в това - съществува и продължава да се развива сив сектор", казва Кукушева.
Рекордно богата е зърнената реколта тази година, както в България, така и в световен мащаб. Според данни на земеделското министерство, зърното от новата реколта у нас е около 4 милиона и 700 хиляди тона. Свръхпроизводството предизвика срив в цените на световните борси, достигащ до 40%. Такава е тенденцията и в България.
Дали е скъп или евтин, българинът без хляб не може. Той е част от неговия бит и култура. Дълги векове, самият той си го е приготвял. В днешно време отново са на мода домашните пекарни, които правят насъщния такъв, какъвто всеки го харесва. Използват се готови смеси, пълнозърнести брашна. Поне всеки знае, че няма консерванти, подобрители, макар че себестойността на получения хляб съвсем не е такава, като на купешкия т.е. тя е почти двойна, предвид скъпите продукти.
Така че или ще се научим да ядем по-малко хляб, или ще плащаме по-скъпата цена за него.
