Основателите на Търновската конституция са изпреварили времето си

"Преди 135 години 229 нотабили, но не в смисъл на богатство, а в смисъл на извисеност, се събират от 5-те губернии на България и в рамките на няколко месеца извършават дело, което полага основите на свободна България.

Не случайно учредителите записват, че всякой роб, стъпил на българска земя независимо от неговия пол, вяра, народност, става свободен. Това се случва преди 1926 г., когато юредически се отменя търговията с хора. Нашите деди, са изпреварили времето си, давайки ни Търновката конституция, чийто текстове днес можем да открием по различни въпроси в действащата ни конституция.

Свободата се превръща в основна линия в Търновката конституция и до днес тя се превръща в най-големия атестат за зрелостта на българската интелектуални мисъл след Освобождението."

Това заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков от трибуната на Учредително събрание във Велико Търново. Днес там бе открита научна конференция по повод 135-ата годишнина от приемането на Търновската конституция.

"Българската конституция, не е съвършена, както и нищо което е изградено от човек, но тя няма нужда от промени. Периодическото говорене за промени в Конституцията много често идва, за да оправдае една или друга не добре свършена работа от законодателната или изпълнителна власт, някакви проблеми, които възникват в практиката", коментира Миков, цитиран от Радио "Фокус".

По думите му Конституцията ще бъде издадена в 150, 160-хиляден тираж, заедно с националните вестници, за да могат да я прочетат повече хора.

Той призова българите първо да прочетат Конституцията и след това да търсят нередностите в нея.

"Ще възпитаваме децата си така, че да запазят държавността, да бъдат истински граждани на тази държава, да бъдат добри хора и винаги да защитават интересите на родината си", бяха думите на министъра на образованието проф. Анелия Клисарова, след като прочете поздравителния адрес от името на министър-председателя Пламен Орешарски.

В поздравителния адрес бяха припомнени думите на Драган Цанков - "Целий свят знаем, че всичко което има нашия народ, спечелил е сам."

"Търновската конституция е причина, а парламентаризмът е следствие. Често се праславя този документ, като образец на демократизум, сободолюбие и държавно творчество. Строителите на съвременна България са отделили специално място на духовността, непосредствено след определянето на територията на държавата и държавния глава. Те за знаели, че държавното тяло, без вяра, е тяло без душа. Законите са следствие на вярата. В Търновската конституция можем да открием отговорите на някои от занимаващите ни днес въпроси", се казваше в приветсвено слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, прочетено от ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" проф. Пламен Легкоступ.

Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев подчерта, че работата на Първото българско Народно събрание не се различава от работата на сегашното 42-оро Народно събрание и подкрепи това с няколко цитата от пресата от 1879 година. 

И преди 135 години народните председатели имали проблеми със събирането на кворум. И тогава Народното събрание заседавало в условията на разпространявани от пресата слухове.

Лазар Груев подари на ректора на ВТУ факсимиле от първата страница на дневника на Учредителното събрание.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов изтъкна, че старата столица винаги е била арена за важни държавни събития и оттук започва историята на модерната българска държава.

Първите доклади след откриването на конференцията прочетоха председателят на Конституционния съд проф. Димитър Токушев и член-кореспондентът на Българската академия на науките проф. Андрей Пантев.

Научният форум под надслов "135 години съвременна българска държава" се организира от Народното събрание, Великотърновския университет и СУ "Св. Климент Охридски” в партньорство с Регионалния исторически музей. Провежда се днес и утре в старата столица и ще продължи на 15 април в София.