Откриха паметна плоча на Радко Радков
"Алеята на творците на България" във Велико Търново се обогати с още един творец. Паметна плоча на поета и драматург Радко Радков бе открит днес в парка до Художествена галерия "Борис Денев" в присъствието на негови близки, приятели и почитатели.
"Това не е панахида, искам да ме разберете правилно. През последните години стана модерно да се канят свещеници, да освещават, обаче те забравиха да се покаят. Радко беше смирен само пред Бог, България и творческото вдъхновение", заяви пред присъстващите авторът на паметника Панайот Димитров - Понката.
Паметният знак е поставен по инициатива на приятелите на майстора на класическия сонет от неформалния клуб "Петъчници" - търновски интелектуалци, художници и артисти, които се събират всеки петък в ателието на скулптора Панайот Димитров - Понката.
"Преди време бях писал, че Радко е единственият български поет, който не търпи развитие, защото едва 18-годишен написва своята драма за Балдуин Фландърски и Калоян и оттогава до дните преди неговата смърт той беше един и същ. В този смисъл нямаше развитие. Той пиеше наистина гениални неща. Аз не познавах друг такъв човек като него с такава ерудиция, претоварен от култура и притежаващ такова голямо орфическо дарование. При него ерудицията и таланта съществуваха заедно", каза за Радко Радков приятелят му Николай Даскалов.
Десетки се бяха събрали днес край паметния знак, за да почетат паметта на Радко Радков. Актьорът Любомир Бъчваров прочете предговора на пиесата "Теофано" и сподели, че ролята му на Цимиски е една от най-хубавите, които е изиграл до момента.
Радко Радков е роден е във Велико Търново на 31 януари 1940 г. и умира на 1 септември 2009 г. Автор е на повече от 20 пиеси и стотици сонети. Удостоен е със званието "Кавалер на френската култура" за трагедията в стихове "Балдуин Фландърски", връчена му в Парижкия клуб на сенаторите. Носител е на Кръста на Френската академия на науките за литература и изкуство.
Българинът е единствен сред световните творци, удостоен два пъти с Международната Наполеонова награда "Солензара" на Френската академия на науките за драмите си в стихове "Теофано" (връчена му в Сорбоната през 1983 г.) и "Всенародно бдение за Апостола" (връчена му в Ловния дворец на аристокрацията в Париж през 2005 г.).
През 1985 г. по покана на Ватикана пред папа Йоан-Павел II е представена пиесата му за братята Кирил и Методий "Похвално слово за словото".
__________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
