Почитат Ботев и в Г. Оряховица

Пред паметника на Христо Ботев в едноименния парк в Горна Оряховица ще бъде отбелязана 166-та годишнина от рождението на гениалния поет, публицист и борец за национална свобода.

От 11:00 ч. днес слово за живота на великия българин ще произнесе директорът на Историческия музей Пламен Мадемов.

В знак на почит и преклонение пред живота и делото на Ботев ще бъдат поднесени венци и цветя от ръководството на Общината, политически партии, неправителствени организации, граждани.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер. След завършване на трикласното училище в родния си град, където учителства баща му - даскал Ботьо Петков, едва 15-годишен Христо, с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов и други. Тогава прави и първите си поетични опити. Заради липсата си на интерес към учебната програмама е изключен от училище, но това не му пречи да се самообразова – той чете много книги и натрупва много знания. За три месеца през 1866 г. работи като учител в бесарабското село Задунаевка, но заболяване на баща му го връща през януари 1867 г. в родния град.

Пламенна реч, посветена на светите братя Кирил и Методий, става причина да напусне Калофер още същата година и през октомври става емигрант в Румъния. Там се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 2868 г. се записва в четата на Жельо Войвода. Различни причини пречат на формированието да премине Дунав и през септември същата година Христо Ботев се записва в букурещкото медицинско училище, но финансовите несгоди му пречат и той е принуден да се раздели и с тази възможност да учи. Крайно бедственото му положение го принуждава да изкара зимата в запустяла вятърна мелница край Букурещ заедно с Васил Левски.

Ботев остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията, на които по това време бил изложен и той.

От началото на 1869 г. до 1875 г. поетът-революционер преминава още много житейски несгоди и духбовни терзания. Това е периодът, в който публикува голяма част от творбите си, работи като печатар, помага на Любен Каравелов в издаването на вестник, работи като редактор. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета — Иванка. На 5 май издава вестник "Нова България".

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник "Нова България", от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 1 юни(20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой — привечер след сражението куршум пронизва 28-годишния Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина.

Името на Христо Ботев, според информация в Уикипедия, носят:

Нос Ботев и връх Ботев на остров Ливингстън, Южните Шетландски острови;

Най-високият връх на Стара планина;

Ботевград;

Улици и булеварди в почти всички български селища;

Улици и булеварди в много румънски селища;

Многобройни училища и читалища;

Футболни клубове — Ботев Пловдив, Ботев Враца, Ботев Ихтиман, Ботев Гълъбово, Ботев Козлодуй, Ботев Болярово, Ботев Нови пазар, Ботев Луковит и др.

Футболни стадиони;

Българското национално радио;

Астероид, открит от наши астрономи - 225238 Христо Ботев

Христо Ботев е изобразен на гърба на банкнотата от 5000 лева, емисия 1924 г., която е в обращение от октомври 1924 г. до 1925 г.