Започна поредната истерия около приема за детски градини, но този път във Велико Търново. Въпреки убедителността на Румяна Йорданова – директор на дирекция "Образование” в Общината, че в старата столица има предостатъчно места в детските учебни заведения, много деца останаха извън списъците.

Родителите на повече от 80 малчугани се оказват в безизходица – да закърпват семейния бюджет или да гледат отрочето си у дома. Безвъзмездно. Който има баба или дядо на разположение, е направо щастлив, а останалите нека се оплачат на арменския поп. Той може и да измисли някакво решение на проблема за разлика от лицата на ръководни постове в Общината.

От 2008 г., когато са родени децата, подлежащи на прием в детска градина, до сега са изминали три години. Явно обаче това време не е достатъчно, за да се вземат мерки за разширяване на вече съществуващите бази или пък по-фантастичното – за построяване на нови.

Вече няколко години функциониращите детски градини в Търново се пръскат по шевовете от завишения брой деца по групите: вместо стандартните около 25 места те събират по 35-38. Как се справят възпитателите с увеличената отговорност и доколко са обгрижени самите ни деца вероятно не е от значение, защото е по-важно да се развива местният бизнес. В някои от огромните териториални бази, които се използваха за детски градини допреди 10 години, се помещават шивашки цехове, химическо чистене, дори и автомивки. На някого е убягнала простата сметка, че естественият прираст се саморегулира, че когато има стремеж за осигуряване на нови работни места и привличане на млади хора, трябва да се осигурят елементарни услуги.

Напоследък във Велико Търново се вливат финансови субсидии по различни линии най-вече с цел развитие на туризма. Един от последните проекти, с който старопрестолният град ще смайва Балканите, е изграждането на атракционно влакче по хълма Трапезица. Друга инвестиция планира разкрасяването на Царевец с нова порта. Лошо няма, но за обикновения човек едва ли има нещо по-важно от децата му.

Бабите, бабите, те да са живи...