С рибен курбан почерпиха в Преображенския манастир
Храмовия си празник отбеляза и Марянският манастир край Елена
Близо 200 л рибен курбан бе раздаден днес за празника на Преображенския манастир край Велико Търново. От него опитаха всички гости, дошли от цялата страна и чужбина, за да почетат християнския празник на 6 август – Преображение Господне.
"Освен с 50 кг шаран, морков, целина, лимон, за да е вкусен, курбанът е направен с много любов и майсторлък.", издаде тайната на приготвянето му Ниасе Мастънова от Килифарево. До миналата година тя е помагала в приготвянето на чорбата, но тази е главен майстор-готвач.
Празненството започна с Божествена света литургия, отслужена от игумена на манастира отец Георги. След това на миряните бе раздадена светена вода, хляб, плодове, варено жито, а те си пожелаха здраве, любов и сигурност.
"Нека да има мир в душите на хората и Господ да ни пази.", отправи пожелание Петко Ганчев от Велико Търново, дошъл да почете празника в светата обител.
"Дойдох чак от Русе, за да почета светлия християнски празник, а и знам, че приготвят много вкусна рибена чорба.", каза Радка Петрова.
"Днешният ден е един от най-хубавите християнски празници и дойдох, за да запаля свещ и да се помоля за здраве и късмет.", сподели за Север.бг Кънчо Христов, дошъл с организирана група от Габрово.
Днес своя храмов празник чества и Марянският манастир край Елена.
Преображенският манастир е един от най-големите български манастири. Построен е през XI век и първоначално е бил метох на Ватопедския манастир в Света гора. Автономност получил през 1360 г., по времето на цар Иван Александър.
Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир.
След падането на България под турско робство манастирът неколкократно е опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.
Повторното му изграждане е векове по-късно, през 1825 г., от отец Зотик, с помощта и средствата на родолюбиви българи.
През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика.
Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.
Разположен в красива скалиста местност на брега на река Янтра, само на седем километра от старата българска столица Велико Търново, близо до с. Самоводене, по време на Второто българско царство манастирът е бил едно от най-важните културни и просветни средища, а днес е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България.
До него може да се отиде пеш за около 40 минути или с кола.
