Книгата "По българските парламентарни избори” на доц. Милко Палангурски, преподавател по нова и най-нова история излезе от печат. Това е третата книга на историка и отразява политическия живот и избирателния процес в България в периода 1894 – 1913 г.

Това е периодът на Търновската конституция, воденето на политически борби и утвърждавамето на многопартийна система. Характерното за периода е, че нито една партия не е спечелила два поредни избора, жените нямат избирателни права и мандата на парламента е пет години.

В края на XIX и началото на XX в. страната ни има ясно изразена европейска парламентарна позиция и процесите се случват много бързо. Това става на фона на липсата на достатъчно грамотни хора, които да бъдат включени в парламентарния процес. Независимо от това за по-малко от двадесет години партиите и парламентарния живот започват ефективно да работят.

Според изследванията, които е описал доц. Палангурски в книгата, в българското общество винаги е битувало схващането, че народните представители "не стават”. Търпимостта на българския избирател към което и да е управление, независимо от мнозинството в парламента, е траело между 14 и 18 месеца. Когато обаче библиографиите на депутатите се разглеждат поотделно става ясно, че избраните политици са страхотни хора.

Когато дава гласа си за някой кандидат, българският избирател се доверява на онзи, който е най-популярен или поне най-малко окалян. Практиката за купуване на гласове не е позната в този период. Популярни са били почерпките, а кметът е бил гарант за гласоподавателите. Важно е те да познават кандидатите в партийните листи, смята авторът.

По време на изследвания период средната избирателна активност е била 60%. С повишаване на образователното ниво расте и активността на мъжкото население в избирателния процвес. Най-трудно е било подготвянето на бюлетините, защото са се писали на ръка от ученици и чиновници и са се раздавали лично на потенциалните избиратели. Печатането на цветни бюлетини започва през 1911 г.

Пускането на бюлетината в урната ставало след като председателят се подписвал. Народните представители не получавали заплата, а надница за всеки ден престой на заседанията на парламента.