УНИЦЕФ представи годишния си доклад "Положението на децата по света 2011 година - децата в урбанизирания свят". Хуманитарната организация поставя акцента в изследването си върху някои тревожни тенденции в развитието на човешкото общество и положението на децата във все по-урбанизираното ни съвремие. Според анализа стотици милиони деца живеят в крайните квартали на градовете, без да имат достъп до елементарни придобивки на цивилизацията като образование, чиста вода и канализация.

Статистиките, посочени в документа, отчитат, че в момента в градовете живеят около 1 милиард деца, като 1/3 от тях обитават т. нар. гета. Те са пренаселени, липсват елементарни хигиенни условия и чиста питейна вода. В резултат подобни квартали са едни от основните огнища на зарази и епидемии, от което най-вече страдат децата. Цифрите сочат, че 1/3 от смъртните случаи на момчета и момичета до петгодишна възраст се дължат на болести, свързани с недостатъчното количество и качество на храната.

Още по-стряскаща е статистиката, според която почти 2 милиона деца умират всяка година от задушаване в домовете си в резултат на отопление с примитивни средства и лошо проветряване. Други 1,2 милиона пък са жертвите на диарията, която заедно с пневмонията е една от най-честите зарази, разпространявани сред децата в гетата, където хигиената е почти нулева.

Мрачните цифри, изнесени от УНИЦЕФ, обаче не свършват дотук. 1/3 от децата, родени в градовете, не биват регистрирани, а липсата на документи неминуемо се явява спирачка за развитието им във всички бъдещи етапи на живота. Разбира се, осреднената статистика не е толкова стряскаща, колкото тази за най-бедните райони на света - Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия. Там в гетата живее повече от половината население на градовете, а нивата на престъпност, дискриминация и степента на разпространение на епидемиите са значително по-високи.

Според УНИЦЕФ все по-засилващите се процеси на урбанизация ще доведат до там, че след няколко години децата, живеещи в градска среда, ще са повече от тези в селските региони. Миграцията към урбанизираните райони създава реалната опасност гетата да станат още по-пренаселени, а условията за живот в тях - още по-непоносими. "Когато си представяме бедността, традиционно я свързваме с образ на дете в отдалечено село - казва изпълнителният директор на УНИЦЕФ Антъни Лейк - Днес обаче все повече деца, които живеят в импровизирани махали и бедняшки квартали, се нареждат сред най-онеправданото и уязвимо население на света, лишено от най-основните услуги и от правото на благоденствие".

Безнадеждността, мизерията и липсата на образование тласкат много от децата, израснали в бедните квартали, в клопката на уличните банди и организираната престъпност. Всички те, но най-вече момичетата, са сред най-честите жертви на сексуална експлоатация и трафик. Още от ранна възраст милиони деца са принуждавани да работят, вместо да учат, с което не само им се отнема изконното право на детство, а и шансовете им за бъдеща реализация се свеждат до минимум. Не малка част от тях дори са принуждавани да извършват опасен за живота и здравето труд.

Анализаторите на хуманитарната организация обръщат внимание на факта, че лишаването на стотици милиони деца от възможности да се образоват и реализират в обществото имат негативно отражение и върху двете страни. Пренебрегнатите губят възможността да реализират потенциала си и да го използват в полза на общността, като вследствие на това натрупват отрицателна енергия и чувство за неизбежност, които често прерастват в престъпна дейност и антисоциални прояви.

УНИЦЕФ призовава правителствата и градските управи час по-скоро да вземат ефективни мерки за осигуряване на равен достъп до здравеопазване, хигиена, образование и кариерно развитие на всички жители на урбанизираните райони, като предупреждава, че в противен случай в най-близко бъдеще може да се развият множество отрицателни процеси. Такава тенденция може да бъде избегната само ако децата бъдат поставени в центъра на дългосрочното планиране на градската среда.

Документът обръща внимание и на факта, че с бурното развитие на някои градове детските площадки, тротоарите, парковете и местата за игра изчезват и по този начин отнемат една от най-важните възможности на децата да усвояват умения, забавлявайки се. Не е нужно да даваме световни примери, за да се съгласим с тези изводи. Достатъчно е да се сетим какво се случи в бързо развиващите се градове и даже квартали у нас. В доклада си УНИЦЕФ набляга и върху необходимостта усилията на властите да се съчетаят със стъпки в правилната посока на самата общност, защото в много случаи привилегированите класи умишлено поставят бариери пред развитието на жителите на гетата или провокират омраза и гонения срещу тях.

Съвместно с Програмата за населените места на Организацията на обединените нации (UN-Habitat), УНИЦЕФ вече 15 години работи по инициативата "Градове - приятели на децата", която има за цел да създава партньорства, подпомагащи поставянето на децата във фокуса на градското управление, така че да им се осигури безопасно и здравословно детство чрез изграждането на защитени зони.

Нека за финал пак цитираме Антъни Лейк "Урбанизацията е житейска реалност, затова трябва да инвестираме повече в градовете, с повишено внимание към услугите за децата, които са в най-голяма нужда".

___________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg