Честит Лазаровден!
Лазаров ден е един от най-хубавите пролетни народни празници.
Той винаги се пада в последната събота преди Страстната неделя и затова мени датата си. Празникът припомня едно от чудесата на Христос – Възкресението на Лазар от Витания (брат на Марта и Мария).
Когато отишъл на гроба на своя приятел, Спасителят изрекъл три пъти: "Лазаре, излез!”. "И излезе мъртвият – казва евангелист Йоан – с повити ръце и нозе в погребални повивки. Иисус им каза: разповийте го и оставете го да ходи!”. Съдбата на Лазар е закодирана в името му ("Бог помага”). Възкръсналият живее още 30 години и умира като епископ на Китон (Кипър).
Възкресението на Лазар укрепило вярата в Христос, но усилило недоволството на противниците му и ускорило неговата смърт.
В развитието на християнския мит за смъртта и възкресението историята на Лазар е един вид подготовка за смъртта и възкресението на Христос.
На този ден се слави и паметта на Бедния Лазар – просякът пред Йерусалимския храм – заради духовната му чистота и скромен живот, едни от основните етични норми на християнството, казва Галя Чохаджиева - главен уредник в отдел "Етнография" на Регионалния исторически музей - Велико Търново.
Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но най-вече на младите момичета. Някога са лазарували момите, на които предстояла женитба. Само ако са ”преиграли Лазар”, те придобивали правото да ги харесват и искат ергените; тогава били и предпазени от пагубната любов на змейовете.
По-късно (благодарение на учителките, които се опитват да съхранят традициите в новите социални условия) на Лазар ходят по-малки момиченца, понякога придружавани от момченца на тяхната възраст, едно от които се избира за Лазар – да носи кошницата с подарените яйца. Децата, пременени и накичени с цветя и венчета, се разпределят по групи – за всяка махала. След водача на групата върви запевачката, допълва етнографът.
Когато приближат къщата още от пътя запяват:
Низ под село Лазар ходи,
Иване стопане,
на колца се златна вози,
кат лани ...
Стопаните ги посрещат с радост. Децата пеят по няколко песни, посветени на членовете на семейството – за добруване и берекет; за хубост и юначество; за любов, семейство и дечица. За добрите пожелания се дава дар – бели яйца, орехи, ошав и дребни пари.
Вярвало се, че къща, в която са пели Лазарките, ще е честита и пълна през цялата година. Подминат от тях дом е като белязан с лош знак. Не се посещава само къща, където има наскоро починал.
На някои места се прави Лазарска задушница, което е свързано с вярата, че на Връбница "душите се разпускат” и са сред нас за празника. От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен за починал.
