Шанс за един сирак
Колко често се случва да слушаме за протегната за помощ ръка, за благотворителност, за добри хора и дадена възможност за нов шанс в живота? Почти всеки ден около Коледа и Нова година. И във всички случаи става дума за болни, самотни и възрастни хора. Само че много малко се говори за сираците, често и от ромски произход, на които им се налага да се изправят срещу истинския живот сами и уплашени от това, което ги очаква "навън".
Пораснали на години и вече напуснали социалните институции, тези момчета и момичета са "посрещнати" от живота, но не такъв, за какъвто са ги подготвяли и учили в Домовете – чист, подреден и спокоен, с нормална работа и взаимоотношения, а почти винаги низък, мръсен и подъл, с различни форми на експлоатация и тормоз. И тогава тези сираци, осъзнавайки, че нямат алтернатива, се принуждават да започнат да учат отново, но този път, за да оцелеят чисто физически. А учител е самият Живот.
Такъв е случат на 19-годишният Върбан Бенчев. Той е роден в Плевен, но по лична карта адресът му е във великотърновското село Балван. До своето пълнолетие той пребивава в две институции - Дома за деца лишени от родителски грижи в Балван и в Социално учебно-професионален център /СУПЦ/ - Овча могила, Свищов. Той има 65% инвалидност, като заключението на експерти от ТЕЛК е "умствена изостаналост". В СУПЦ-Овча могила Върбан придобива квалификационна степен за готвач и като такъв се надява да се реализира, след като напусне институцията.
Животът обаче му предлага друго – незавидно бъдеще, като на повечето негови събратя по съдба. Пътят на "свободния" живот го отвежда в друго великотърновско село – Леденик. Там, по почина на благородния и хрисим отец Иван от Нови хан, младежът е "приютен" от Христо Василев, който му "осигурява" работа на сметището в с. Шереметя и в замяна на това да поддържа някакъв ред в помещението, което ползват работниците, и да пали печката, получава хляб, а от време на време някой кренвирш или пакетче кайма. Има и "привилегията" да преспива в помещението.
Обезкуражен от стеклия се по този начин свой живот, Върбан е мислил и за самоубийство, но, въпреки диагнозата "умствена изостаналост" осъзнава силата в себе си да продължи да живее и да се бори, доколкото му позволяват възможностите. В такъв момент го намира Слави Михайлов – председател на Националното сдружение на сираците в България. Самият той сирак, приема за лична кауза подобряването на живота на младите хора с неговата съдба.
След като разбира, че момчето иска нормален живот, но е в абсолютна безизходица – никой след напускане на институцията не го е потърсил, за да разбере как се адаптира в социалната среда и какъв е животът му, Слави Михайлов поема инициативата да го настани в Наблюдавано жилище, каквото има във Велико Търново и по една щастлива случайност се оказва, че едно място е свободно. Това се случва на Бъдни вечер - преди деня, за който всички казват, че се случват чудеса. И Върбан, в лицето на Слави, вижда своето Коледно чудо.
Само че е празник. И социалните служби почиват. Нищо – чудото ще изчака до 27 декември – първият работен ден след Коледните празници. И Върбан, тръпен, още в 9:00 часа отива в социалната служба.
Подкрепен от Слави Михайлов и с безрезервното съдействие на Областния управител проф. Пенчо Пенчев, който се разпорежда с личния му автомобил момчето да бъде придвижвано до институциите, които трябва да издадат документи, необходими за настаняването му, Върбан е обгрижен и в Областната болница "Д-р Стефан Черкезов".
За рекордно кратко време са направени всички необходими медицински изследвания. Дори директорът на болницата, д-р Людмил Гецов, предлага на младежа още в първия работен ден след Нова година да започне работа като санитар. Мечтата да има дом, в който да се прибира след работния си ден, изглежда за Върбан достигната.
"Да, ама не!", както казва един известен човек. Защо трябва да е лесно, когато може да се направи по трудния начин?! В това ние, българите, сме царе. И не, защото няма закони. А, защото, въпреки тях, някой, някъде по етажите на правомощията, не желае да поеме отговорност за един сирак и започва "прехвърляне на топката" между институциите, "според Наредбите".
Въпреки, че всички документи са налице и остава само да се издаде настанителна заповед, се оказва, че решението за това трябва да вземе Комисия към Общината. А работният ден върви към своя край, повечето от хората в Комисията са в празничен отпуск, други бързат да се приберат при семействата си – какво значение има още един ден?!
За Върбан обаче има. Тази нощ той трябва да прекара като бездомник на улицата, посред зима. В 21 век! В Европейска държава! В град, който ще кандидатства за Европейска столица на културата! Няма сили да каже каквото и да било – сълзите го давят, а надеждата му угасва, особено, след поканата на отговорен социален служител "младежът да преспи на хотел, платен от председателя на Сдружението на сираците, а пък утре"…
… Телефоните отново се завъртат за съдействие – на социални служители в Общината, на кмета и до кабинета на... Премиера. "От там като решават подобни въпроси, за какво са всичките "отговорни" служители надолу по веригата.", пита Слави Михайлов.
Все пак, макар и без документ за настаняване все още, момчето остава да пренощува в Наблюдаваното жилище, но съответните органи са уведомени. След банята, каквато не е ползвал от доста време, чистите дрехи, осигурени му от ДДЛРГ "Пеньо и Мария Велкови", избръснат и отпочинал, но отново тръпен, Върбан се явява на следващия ден пред Комисията, в очакване на "тежкото решение".
След едночасови дебати по въпроса, дали и за колко време да бъде настанен в Наблюдаваното жилище, "въпреки, че не отговаря на условията /с умствена изостаналост е/, но предвид факта, че във Велико Търново няма приют, навън е зима и няма къде да остане", решението на Комисията е младежът да остане в жилището за срок от 1 месец . Уговорката е на 3 януари 2013 г. Върбан да отиде сам в Дирекция "Социално подпомагане"-Велико Търново и да подаде молба, за да може, в рамките на месец, да му бъде намерено "подходящо заведение за деца с умствена изостаналост".
Предвид стеклите се обстоятелства Слави Михайлов е категоричен, че ще бъде против настаняването на младежа в друг дом, ако се окаже, че в него пребивават лица с по-тежки форми на умствена изостаналост от него. "Когато той бъде сред по-здрави хора и социалните работници си вършат съвестно работата спрямо него, за Върбан има шанс", убеден е Михайлов.
Тук историята свършва. Днес. И в същото време започва отново. Каква ще бъде съдбата на Върбан и на други младежи и девойки като него, възпитавани в социални домове и повярвали, че и те ще имат бъдеще?! Ако навреме някой им подаде ръка и го направи отговорно, тогава шансът да бъдат причислени към "възрастния криминален контингент" е значително по-малък. Иначе "Случаят "Върбан" ще остане просто поредната журналистическа "бомба", с която някои медии и институции си вдигат временно имиджа…
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
