Иван Бейков за бягството, живота на емигрант и вечерята с милионери - 3 част

Бившият политзатворник сега е отново в родината и се радва на хубав живот, добра американска пенсия и добри приятели. В няколко последователни интервюта за Север.бг, Иван Бейков разказва от първо лице за бягството към свободата, живота и работата си в САЩ и връщането си отново в България.

Защо не се връщахте толкова години у нас?

Спомням си, че в едно от писмата ми до сестра ми Верка написах, че докато комунистите са на власт не бих рискувал даже със самолет да прелетя над България, камо ли да се прибера по суша или море. Знаех, че някои комунисти, които заради носталгия към семейството, въпреки че бяха успели да избягат, после се завърнали в страната и повторно са осъдени и натикани по комунистическите затвори. От затвора не можех да допринеса нито за себе си, нито за семейството, нито за обществото.

И как се решихте, че вече е време за заветната мечта - прибирането у дома?

Около 1985 година редовно четейки пресата и следейки международните новини, почувствах загниването и близкия разпад на т.нар. социалистическа система. Незабравими за мен ще останат картините на разрушаването на Берлинската стена и преди това събитията в Полша. Започнах да се уверявам, че това, за което сме се борили е било справедлива кауза и ще се осъществи в действителност. Колелото на историята, с което много спекулираха комунистите, че ще смаже всички, които сложат пръти на развитието към светлото бъдеще и върховете на социализма, смаза именно тия, които движеха това колело. Няколко години по-късно прочетох в един от българките вестници, който американците изпращаха на почти всички емигранти, че Тодор Живков е свален и БКП се е превърнала на БСП. Започнах да вярвам, че е близо деня на моето завръщане в България - дългогодишна моя мечта. Не само аз, но и всички политически емигранти, дълбоко в сърцата си се чувствахме българи, макар и на другия край на света, милеехме за родината си. Лично аз повече от 20 години не бях виждал децата си, не можах да изпратя в последния житейски час майка си и баща си, които много се грижеха за мен и ме възпитаха в родолюбив дух. След падането на комунистическия режим през 1989 г. в България подадох молба за виза в посолството на Вашингтон. Не след дълго получих разрешение за посещение в рамките на три месеца.

И... отново в родината?

Да, без колебание, със самолет и кола през Антверпен, Нидерландия, се завърнах в България. На българо-сръбската граница виждайки българското знаме се развълнувах много и ми беше трудно да повярвам, че всичко това ми се случва наистина. На митницата, митничарят беше много любезен и ме поздрави с "Добре дошли в България". Почувствах промяната, особено като се върна към миналото си. Дъщеря ми Вяра ме чакаше в София. Срещата ни беше вълнуваща. С кола ме закара до Варна. Отседнахме в нейния дом, където ни посрещнаха съпругът й и внукът ми.

Продължавате с обществено-политическия живот все пак? Не решихте ли да почнете бизнес, да работите нещо?

Не, бях възрастен за бизнес, политиката ме теглеше. А и си имах и имам добра пенсия за добър живот у нас. Затова няколко дни след завръщането ми в родината отидохме с дъщеря ми в Силистра, откъдето бях избягал и където бях популярен сред обществото. Когато пристигнах вече всички знаеха. Състоя се много голяма пресконференция - събрание. Получих всякакви въпроси, изказах се много ласкаво за директора на "Камъшит" Марков, където работех преди да замина за Америка, попитах и "Къде е Кардашев?". Той беше първи секретар на Окръжния комитет на БКП. Той ме изгони от Силистра като правеше изявления, че не заслужавам да вървя по земята, камо ли да заемам такъв отговорен пост в "Камъшит" и да ръководя търговията със западните страни. А сега разбрах, че същия комунист и противник на западния капитализъм тъгувал със зърнени храни с капиталистическа Америка, а вилата му е с мрамор от капиталистическа Италия. Събитията след толкова години показаха, че моята кауза е справедлива и затова победи. Вече мога да се разхождам спокойно навсякъде в България и и по целия свят. Видях се също и с моите приятели и съзатворници от гара Левски след като разбрали, че съм в България постоянно ми телефонираха във Варна, че ме чакат с нетърпение и ще организират общоградско събрание. Действително срещата с моите съзатворници беше много трогателна. Поканих ги в един ресторант. Не можехме да се наприказваме за миналите преживявания, за настоящето и бъдещото на България. Направихме и събрание в читалищния салон. След това и в моето родно село Градище направих подобно събрание. Много от присъстващите бяха мои съученици от детството и едва се познавахме толкова години по-късно. Всички много се трогнаха, когато започнах да им разказвам как, където и да съм бил по света - Лондон, Ню Йорк, Сан Франциско, Рим, Берлин, Берн, винаги съм си оставал градищчанин.

Как попаднахте във Велико Търново?

Случайността ме доведе тук. В миналото моето село винаги е било в търновска околия, затова изпитвах сантиментални чувства към старата българска столица. Без да търся специално някого открих доста познати, между които и Веселин Христов Самсонов, с когото се познавахме от детските години. Една учителка ме заведе при Начев, директор на СОУ "Ем. Станев", който по това време бе член на СДС. Той ме покани да посетим събрание на организация в града. Отидохме заедно, събранието ръководеше тогавашния председател на СДС във Велико Търново Камен Костадинов. Разпознаха ме много членове на СДС и клуба на репресираните - бивши затворници, с които сме страдали заедно от комунистическата власт. Въпреки че знаех че в СДС ми е мястото, предварително не бях запознат с вътрешнопартийната ситуация в организацията и котерийните борби. Официално ме поканиха да стана член на Съюза на репресираните и не след дълго предложен и избран за негов председател. Бях избран и за зам.-председател на СДС. След известно време си подадох оставката, защото проумявах и се убедих, че в СДС демократичните принципи не действаха. А за мен демокрацията е като религия. Напуснах когато на едно събрание председателят тогава и бивш кмет на Велико Търново д-р Румен Рашев ми отне думата, а аз съм негов заместник! Казах си - какво остава за един обикновен гражданин и редови член на партията. Всички решения се вземат и налагат от София.

И какво, осъзнахте, че и преди и след комунизма все не ви обичат управниците. Неслучайно и до ден днешен сте Господин Неудобен въпрос.

И тука сте права. Когато се завърнах в България след демократичните промени се убедих наистина, че управниците пак не обичат такива като мен. Обичат послушните и не случайно си подадох оставката като зам. председател на СДС. През 2000 година бях казал, че СДС не може да задоволи народа. Положението се влошаваше. Много от функционерите не бяха обаятелни личности, нито изявени антикомунисти. Тогава казвах, че СДС във Велико Търново трябва да си избере нови лидери. А относно неудобните въпроси ги задавам тъй като знам много неща. Пример - на среща с Емилия Масларова, Андрей Пантев и Весела Лечева във Велико Търново през 2005 година, в навечерието на парламентарните избори попитах защо по комунистическия режим хората са бягали на Запад и в САЩ. Хората бягат от наследството, оставено им от комунистите и търсят спасение на Запада, е на в Русия на изток. Всички се досещаме защо...Не са ме допускали на партийни събрания дори, по време на посещение на министър-председателят Сергей Станишев във Велико Търново. По мое мнение, се страхуваха да не задам неудобни въпроси. Имам редица случаи.

Защо сте неудобен?

Защото казвам истината.

Винаги ли сте гласували на избори?

Да. Въпреки че не съм плащал членски внос с годините, не съм изключен и от Републиканската партия в Америка.

Г-н Бейков как така днес сте един богат пенсионер?

Имам сертификат за служител на държавна работа, подписан от кмета на Сан Франциско, когато бях на работа в Общината. Имам 14 години стаж там, но на документа пише 16 години. Причината е, че по мое време проведоха референдум дали са съгласни, на общинските служителите да им подарят две години трудов стаж и възрастта да я увеличат, за да се пенсионират доста хора и да се радват на живота. Целта бе да се освободят места за по-млади хора. Това не е ли социална политика? А у нас се чудят как да увеличават възрастта за пенсиониране. Така и аз се възползвах от реформата. Пенсията ми е изчислена на 16 години. Започнах с около 700 долара, сега е 1100 долара. Увеличава се с годините.

Как виждате България, ще излезем ли от кризата, в която сме от толкова време?

Трудно ще се оправи, нямаме стабилни правителства. Западът ни няма доверие, инвеститорите също, нямаме здрава икономика, защото никой няма да хвърли пари без да знае резултата. Изникват и безброй партии у нас, 312 били слушах че са. Това е голям минус за България. Никой не вярва на партии. Изходът, според мен е да се поставят квалифицирани хора по места в държавата. Самият факт, ние дълги години да бъдем на последно място в Европа, говори лошо за нас. Защо през 1938-1939 година България е била на шесто място в Европа, кои са причините? Питах г-н Сергей Станишев, когато беше министър-председател. Трябва да се учим когато сме били на връх в икономиката ни. Това е било по време но Георги Кьосеиванов, когато е имало частна собственост. България е била най-благоденствуваща тогава. Нямало е ТКЗС-та. Не може да ме убеди никой, че като почнеш работа през април и да ти кажат октомври, какво ще вземеш. Кой ще работи така? В "Рокфелер център" в Ню Йорк, Америка, когато работих като чистач всяка седмици ни плащаха заплата. Трябва да узреят, да се срамуват тези политици и да отстъпят. Ако ме питат мен, макар че никой не пита, бих създал безпартиен кабинет, от големи специалисти. Бих го попитал Пламен Орешарски, а той не е бил случаен човек, бил е зам.-министър на финансите в кабинета на Иван Костов, после при Тройната коалиция е бил министър на финанси, защо не е дал тогава акъл да направят нещо, да подобрят положението правителствата. А един министър-председател трябва да знае повече от всички министри.

Вашето верую, какво Ви е крепило толкова години?

За мен свободата е култ, демокрацията религия. Никога не е късно, човек да вярва в бъдещето си, само така ще го постигне. Животът е борба и този, който се покаже малодушен, бива пометен от бури и ветрове. Само силните и смелите побеждават, защото знаят да гонят своята цел.

Край.

<< Sever.bg във Facebook >>