"Да научим повече": Любопитни факти за Независимостта

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. С провъзгласяването й се издига международният авторитет на страната ни и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.  

Княз Фердинанд приема титлата "цар на българите". Учредява се възпоменателен медал по този повод.

Всъщност великият акт е едно успешно продължение на всички национално-освободителни борби на българите. Затова след постигането и на Съединението на 6 септември 1886 година на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват именно към обявяване на независимост. 

Турция, а след нея и Великите сили признават независимото Българско царство едва през пролетта на 1909 година.

Любопитни факти за Независимостта

Търновската общественост е тази, която полага основите на честването непосредствено след 22 септември 1908 година, осъзнавайки изключителната значимост на събитието за по-нататъшното развитие на българската държава и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него, казва Тодорка Недева, историк, отдел "Нова и най-нова история" към Регионалния исторически музей във Велико Търново. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

"Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след акта на редовната си сесия Градският общински съвет начело с кмета Иван Виделов одобрява и гласува предложението на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Георгиев живописните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска" да се преименуват на "Цар Фердиданд I", а улица-булевард на улица "22 септември". Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България ознаменуваща събитието 22 септември.", допълва историкът.

Болярите остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за овековечаване на паметната дата 22 септември. Затова търновският лесничей предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което во веки веков да напомня на българите за това, що е станало в старопрестолнината.

"Така в извънредна сесия на 1 декемри 1908 година Общинският съвет одобрява предложението на лесничея и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като не е само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.", разказва Недева.

На 22 и 23 септември 1909 година във Велико Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна достолепност и пищност, отговарящи на значимостта на събитието. За да бъде тържеството бляскаво, общинските съветници гласуват сумата от 1800 лева. От тях се предвиждат по 200 лева за направа на арка и павилион на Царевец, 800 лева за купуване на флагове, гирлянди, осветление, 200 файтона са предназначени за официалните лица и други 400 лева разходи за празничното отбелязване за празника. Рекапитулацията сочи, че в крайна сметка търновци са изразходвали средства в размер на 3 500 лева.

За първото честване в града пристига цар Фердидант I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня "Св. 40 мъченици", празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.

"Малцина знаят любопитния факт, че в чест на царската двойка в най-старата и авторитетна културна институция в града читалище "Надежда", Общината дава пищен банкет. За спомен от събитието Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лева, изработен от ученичките в държавното килимарското училище в града. Трогната от жеста, тя упълномощава адютанта си полк. Савов да благодари от нейно име на кметството със специално писмо", посочва още Тодорка Недева.

И допълва, че вероятно като оценка на национално значимото събитие и като признание за отношението на великотърновци към него, и като организация на първото честване на Независимостта по инициатива на царица Елеонора около 1910 година в града се основава Дружество за реставриране на старините.

При поредното си гостуване в старата столица царицата се среща с неговите най-активни дейци и изразява желание да даде 60 000 лева лични средства при условие, че църквата "Св. 40 мъченици", където е четен манифестът за Независимостта, бъде сред първите реставрирани обети.

"Така, изхождайки от мястото и ролята, които Велико Търново играе в новата история на България, на 4 ноември 1909 година Градският общински съвет отправя към Обикновеното народно събрание искане за отпускане на ежегодна субсидия в размер на 30 000 лева, която да се използва за организиране на националните тържества, като сред тях изпъкват честванията на българска Независимост.

Така още в първите секунди, макар и условно казано, великотърновци отдават нужното уважение на станалото на 22 септември 1908 година и заявяват, че това е събитие, което трябва да бъде винаги достойно отбелязвано.", заключава историкът.

Манифест към българския народ:

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg