"Мамо, разкажи ми, моля те още една приказка. Само една едничка приказка! Моля те!

- Неее! Хайде, миличък! Утре мама ще става рано – много рано, за да ходи на работа, да печели парички. А ти, рожбо, ще трябва да ходиш на училище още по тъмна доба. Сънчо така ще те целуне по бузките, по челцето, по очичките и ти пак няма да можеш да станеш сутринта. Ще ти се спи, ще плачеш, ще мрънкаш. Трябва да заспиваш вече!

- Е, еее! Снощи как ми разказа две?

- Ех! Добре, добре – печелиш, но ми обещай, че после ще прегърнеш мекото юрганче, ще се гушнеш сладко, сладко на пухената възглавничка. Ще заспиш и ще сънуваш вълшебства.

- Да!

- Такааа. Имало едно време... "

Приказна терапия прилага психологът Марин Христов в групата по проект "Включващо обучение" при ОУ "Димитър Благоев" гр. Велико Търново. Повече за тази практика и успешното й прилагане, той разказа пред Север.бг:

При мен беше така, а при вас как е? Родители! Четете на децата си приказки! "Имало едно време..." - всички приказки така започват. Всъщност тя е една. Едно постоянно сега. Един постоянно протичащ като на филмова лента процес. Майката или таткото, уморени от черно-белия ритъм на ежедневието, капнали от умора в борбата за оцеляване, за насъщния, стоят над детските главички вечер и разказват приказки. Всяка вечер.

На пръсти се броят пропуснатите. Така е във всяко нормално семейство. Това е свързано с желанието децата им да пораснат. Да станат големи, умни, добри и възпитани, справяйки се със живота. Този стремеж на родителите детето им да стане по-добро от самите тях и да не повтаря грешките им – да надрастеш себе си, е вродено при нас смъртните. Иначе няма развитие, няма прогрес. Така трябва да бъде при всички нас, но не винаги е така и всичко това може да остане само в сферата на добрите пожелания..

Имало едно време… – всички приказки все с това започват. С това се върти и Земята около оста си и около Слънцето – заедно с приказките на родителите….

Приказната терапия е един от методите, които използвам в моята практика, повдига завесата психологът. Прилагам го на деца и възрастни с различни проблеми самостоятелно и в група. Прилагам го с успех и на деца със СОП по проект "Включващо обучение" при ОУ "Д. Благоев" гр. В. Търново. Групата е от 15 ученика с различни проблеми.

Противно на някои теоретици, които твърдят, че този метод може да се прилага само при деца и юноши от три до тринадесет години, мнението на Христов е, че приказната терапия не бива да се ограничава само с този възрастов диапазон. Това твърде много стеснява нейните възможности.

Като направление от позитивната терапия, приказната терапия може да се използва като помощно средство при доста широк спектър от заболявания – например емоционални и нервни разстройства, поведенческо отклонение и агресия, депресия, аутизъм, обучителни трудности, проблеми на речта и езика и при много други здравословни проблеми от психичен и соматичен тип. Чрез нея може да се подобрят възприятието и представите, вниманието, паметта, въображението, интелектуалните способности, както и емоционалното равновесие-тревожност.

Тя има комплексен характер и влияе благотворно и градивно върху личността на човека. Като част от литературното наследство и мъдрост от древността приказките и притчите съдържат в себе си различни нива на възприемане, обяснява Марин Христов. Разбира се най-широко се използва интелектуалното възприемане на текста и получаване на информация – изразява се чрез развитието на случката в приказката и взимане на поука от нея.

Този начин не е единственият. Човешката нервна система има далеч по-голяма способност да декодира заложеното в приказката с повече сетива и нива на възприятия. Това е особено валидно за лицата с ментални увреждания и ограничена способност на интелектуално възприемане. В този смисъл на помощ идват и другите сфери от съзнанието на човека. Според специалиста става въпрос за наличието на т.н. "мета език", с който сякаш е пропито словото при приказките и притчите. Неслучайно Христос говори на множеството и на учениците си чрез притчи.

Енергийният заряд на словото в приказките и в древните книги често е много силен и оказва терапевтично въздействие. Книги като Библията, Корана, Аюрведическите текстове-Бхагават Гита, томовете с приказки на народите и много др. могат да послужат като добро средство за положителна пренагласа, трансформация, преустройство на съзнанието, преосмисляне и влагане на нов смисъл на битието.

Следствие от това е преодоляването на много психични проблеми, състояния и болести. Това ниво на възприятие не се осъзнава, често се пренебрегва и дори отрича, а то всъщност е водещото и на него се дължи лечебния ефект от прочетеното. При по-тежки случаи като за начало е добре да се направи контакт с книгата, който може да се изразява само в прелистване на страниците или дори само да се седи пред отворената книга на конкретна приказка.

Често родителите и близките на деца с аутизъм и умствена изостаналост изказват недоумение и съмнение, че децата им не могат да възприемат прочетения от мен текст. Мога само да ги уверя, че дори да има нарушения и проблем с интелектуалното декодиране на информацията, чрез приказката и притчата може да се въздейства успешно върху възприятието на човека. Необходимо е да се въоръжите с повече самонаблюдение, търпение, постоянство и да се отворите за магическото въздействие на словото. Неслучайно и в Библията е казано: "W началото бе словото и словото бе у Бог."…… "По словата им ще ги познаете."

В този смисъл Словото с главно "С" е носител на светлина, която може да спомогне успешното развитие на живота и себереализацията на всеки от нас.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg