„Да научим повече“: Ролята на протоерей Никола Маринов за развитието на Поликраище
Личен архив - проф. Георги Георгиев
Вече ви запознахме с историята на една от видните личности в Поликраище с големи заслуги за приобщаването на селото към обществено-политическия живот на страната през XIX век - свещеник Георги Маринов Полуганов. Той е наследник (не само в пряк смисъл) на един друг родолюбив българин - Никола Попгеоргиев Маринов. За своя прадядо и дейностите му, свързани с житейското и духовно развитие на жителите на горнооряховското село, разказва правнукът му , физикът проф. Георги Георгиев.
Протоерей Никола Попгеоргиев Маринов е един от най-видните жители на Поликраище от края на XIX и първата половина на XX век до 1944 г., без чието мнение не е решаван нито един важен обществен въпрос в селото. Свещенодействал е 50 години в църквата "Св. Марина” в Поликраище и се е грижил ревностно за светата православна християнска вяра и за поддържане на морала на населението. Той е един от организаторите и главните действащи лица в най-значимите събития в историята на църквата и селото през този период – посещенията на Великотърновските митрополити Климент, Антим и Филип.
Такава е и неговата роля при освещаването на паметника на загиналите в Балканската и Европейската войни през 1923 г. от Митрополит Филип. Бил е офицер по време на Балканската война. Той е издействал вдовишките и сирашки пенсии за вдовиците и сираците от войните за национално обединение 1912–1918 г. лично от Н.В. Цар Борис III Обединител. По негово изрично и най-решително настояване железопътната линия, която е трябвало по първоначалния проект да минава през средата на селото, е изместена и е прокарана по сегашното си трасе.
Първоначалният проект е предвиждал тя да преминава през селото и да бъде построена гара в средата на селото, където сега е училище "Св. Иван Рилски”. Никола Попгеоргиев най-решително се е противопоставил на това. С енергични действия е успял на наложи своето мнение и линията е изместена там, където се намира днес. Бил е убеден, че на споменатото място гарата и железопътната линия не ще носят полза на селото, а ще бъдат вредни за него.
Освен това по инициатива на протоерея е създадена Потребителната кооперация "Единство” в Поликраище и той е неин съосновател през 1919 г., а портретите на учредителите са били поставени в сградата на кооперацията и са се намирали там до 9.9.1944 г.
Протоерей Никола Маринов е бил много пъргав и хвърковат човек и с лекота е можел да прескочи и най-високата ограда или зид. На него не е можело да се противоречи и думата му е била закон.
Протоерей Никола Попгеоргиев е роден на 18 януари 1869 г. (ст. ст.) в Поликраище. Той е най-малкият син на свещеник Георги Маринов Полуганов и Гиргина Полуганова. Завършил е трети (седми) клас и до приемането на свещенически сан е бил чиновник. На 18 януяри 1894 г. (ст. ст.) е ръкоположен за свещеник от Великотърновския Митрополит Негово Високопреосвещенство Дядо Климент (Васил Друмев) – бъдещия Министър-председател на България, което е особена гордост за него и за цялото семейство. Това е посочено в протокол на църквата "Св. Марина”, воден от свещеник Иван П. Удварев, на който е направен препис от председателя на Църковното настоятелство иконом Елисей Илиев Колев на 3 август 1980 г. Въпросният протокол е притежание на читалище "Развитие”, с. Поликраище, а ръкополагането е записано и се пази в библиотеката на Св. В. Търновска Митрополия.
Изпълнявал е свещеническите си задължения 50 години в църквата "Св. Марина” в Поликраище. Строго е спазвал църковния канон и е напътствал православните християни, както с проповеди в църквата, така и при личните им срещи в домовете или на други места. По време на богослужение църквата е била препълнена с богомолци – вярващи и зачитащи църковните ритуали. Това са били най-големите празници за населението. Той е пишел с красив почерк и е пеел много добре.
През служението на свещениците Никола Попгеоргиев и Иван П. Удварев, а и преди тях при свещениците Иван Пендов, Георги Маринов Полуганов и Христо Попиванов е било закон да се отиде на църква при големите църковни празници Великден, Рождество Христово, Гергьовден и др., както и на неделна литургия. Гласовете на свещениците и певците са огласяли храма с тържествените песнопения, подбрани старателно за съответния случай.
Миряните са идвали, както ръководени от чувствата си на вярващи, така също и са отдавали своята почит и признателност към Всевишния. Църквата е била неотделима част от ежедневието при сватби, венчавки, кръщенета, при траурни събития – смърт и помен. Спазвали са се забраните, които тя е налагала и се е съблюдавал строг пост. На Задушница задължително се е отдавала почит на душите на починалите и се е ходело на гробищата, а на Архангелов ден е имало служба за загиналите през войните. Това е част от възпитанието на българина. Църквата чрез своите служители е спомагала за израстването на миряните в честни, трудолюбиви и хора, всеотдайни на семействата си и Родината. Неуморната работа на "господнята нива" от страна на свещениците е довела до това, че в много малка степен е имало хора, престъпващи нравствените закони. Това по-скоро е било изключение. Имало е обществена нетърпимост към тях, те са били отхвърляни и са били принуждавани да забягват далеч, някои за десетилетия, за да изкупят греха си. Такива случаи се помнят дори през втората половина на XX век.
Протоерей Никола Попгеоргиев заедно със свещеник Иван П. Удварев организират посещенията на Великотърновските митрополити Климент, Антим и Филип в църквата и извършват съслужение с тях. През тази епоха това са събития с огромно морално значение за населението, на които се е стичало цялото село. Освен църковната служба митрополитите се обръщат и със слово към миряните, в което те хвърлят светлина върху важни за обществото въпроси.
Свещеник Никола Попгеоргиев участва в Балканската война 1912–1913 г. като офицер на фронта в Тракия.
По време на големите военните маневри, проведени в района на гара Поликраище с участието на Н.В. Цар Борис III, свещеник Никола Попгеоргиев е отслужил благодарствен молебен за здравето на войниците, на техните командири и на Н.В. Царя. Това е било изключително събитие за селото, на което се е стекло цялото население. След молебена Цар Борис, който е бил ревностен християнин се е прекръстил, целунал е ръка на свещеник Никола Попгеоргиев, а последният е благословил Царя. После е представил на Н.В. вдовици и сираци от войните, на които не са били отпуснати пенсии от държавата. Между тях са били Пауна Каралакова, която е останала вдовица на 28 г. с три деца: Мария, Васила и Йордан.
Съпругът й Георги Недялков Каралаков геройски се е сражавал и е загинал в Първата световна война като артилерист на Солунския фронт. Вместо заповяданите 1000 снаряда разчетът, в който той е служил, е изстрелял 7000. Всички обаче са се отровили от отделените от снарядите при стрелбата газове. Общите усилия и жертвоготовност на български войни са спрели настъплението на съглашенските сили.
По молба на свещеник Никола Попгеоргиев Цар Борис е съдействал да бъдат отпуснати пенсии на всички вдовици и сираци от войните от с. Поликраище. Йордана Цвяткова Попгеоргиева – сирак от войната, получила от Н.В. сребърна монета от 50 лева с неговия образ. Въпреки немотията, тя не ги похарчила, а ги пазила като реликва цял живот. Царят раздал всичките си пари, които носел със себе си на вдовиците и сираците.
Свещеник Никола Попгеоргиев е бил русофил. Обичал е Русия и руснаците – нашите освободители. Бил е близък приятел и роднина на партизанина Димитър Трифонов Генков, който по време на Втората световна война е бил студент по право в Софийския Университет "Св. Кл. Охридски”. Двамата често са се срещали и са обсъждали важни политически въпроси. В дома на Д. Генков са слушали новините за развитието на военните действия на Източния фронт по радио "Москва”. Радиото е било на Генков и винаги е било разглобено уж за ремонт, за да не бъде запечатано, каквато е била тогавашната разпоредба.
Свещеник Никола Попгеоргиев е родоначалник на рода Попниколови, клон на рода Попгеоргиеви. Заедно със съпругата си Господина (Божина) Ангелова Попгеоргиева (родена Клатикрушева) от Поликраище имат дванадесет деца, от които пет са починали като малки, а седем (четирима сина и три дъщери) са достигнали зряла възраст: Мария, Иван, Анастасия, Димитър, Александър, Георги и Ивана.
Презвитера Господина Попгеоргиева е била изключително горда и достолепна жена, която е полагала големи усилия за благополучието на семейството си и се с ползвала с огромно уважение.
През 1900 г. свещеник Никола Попгеоргиев си построява нова къща в двора, наследен от неговия баща – Георги Маринов Полуганов. През мандата на кмета Йордан Коев Кьосев (1.IV.1901 г. – 30.XII.1903 г.) е приет нов план на селото. По него свещеник Никола Попгеоргиев започва да изгражда модерна двуетажна сграда на центъра на Поликраище. Тя е била много красива и е оформяла центъра, като е скривала дола на Балтейка, гледано откъм общината. Първият етаж е бил с дюкянски помещения, а вторият – с жилищни. След построяването й, за което е съдействал и кметът, в нея е била отворена хубава кръчма и сладкарница. Това изменило вътрешния вид на центъра на селото. Тази сграда поставила началото на чаршията, която постепенно е била построена от западната страна на центъра.
Втората голяма сграда тук е издигната от Васил Гърдев през 1905 г. Общината продава тези места на Попгеоргиев и Гърдев, за да построят в центъра по-внушителни сгради и да се оформи чаршията, т.е. центърът на селото. По този начин се облагородява мястото, което преди е било пусто, заблатено и изоставено. По-късно се построяват още сгради в съседство с първите, например тази на Министър Димитър Кушев и др. В двора към представителната сграда на свещеник Никола Попгеоргиев е имало още и стопански постройки, и ледница. След години за известен период кръчмата, която се е помещавала там, е ръководена първоначално от Александър Попниколов, а в последствие – от Георги Попниколов. В нея редовно е свирела духова музика и в Дочов двор и на чаршията в празничните дни са се организирали хора. В тази кръчма Георги Попниколов посреща на 9.IX.1944 г. съветските войски и черпи пристигналите войници с вино.
През 1964 г. е направен още по-нов план на селото, съгласно който се прекарва улица точно през всичките тези масивни сгради и те се събарят, като за тях се изплащат нищожни суми. В последствие повече от 20 години мястото пустее и буренясва. След приемането на реституционните закони след 10.IX.1989 г. на никого от собствениците нищо не е върнато, въпреки че от тях се водят дела с години, включително и до Върховния съд на България в София.
По-късно свещеник Никола Попгеоргиев построява къщи за синовете си Димитър, Иван и Александър, а своята собствена завещава на най-малкия си син Георги. Задомява и дъщерите си Мария, Анастасия и Ивана. Спечелва и имот (ниви) за всичките си деца и го разделя между тях.
Протоерей Никола Попгеоргиев сам решава, не се съобразява с никого и кръщава четирима от внуците си на свое име: Никола Иванов, Никола Александров, Никола Георгиев и Никола Нейков (син на дъщеря му Анастасия (Сия)). Никой не е знаел за това негово намерение. Даже внукът му Никола Георгиев е трябвало да носи името на кръстника си Анастас, но по време на кръщението, дядо му му е дал своето име. Кръсникът Атанас (Тасьо) Ампов е бежанец от Крива Паланка (Вардарска Македония), женен в Поликрайще, завеждал е военния отчет в общината и е бил близък приятел на бащата на детето Георги.
Традиционно свещеник Никола Попгеоргиев е кръстник на две фамили: Куцарови (Йордан, Минко и Атанас) и Байчеви (Иван и Атанас). Но освен тях е кръщавал и децата на всички ония, които са му се премолвали и които поради бедност не са можели да си позволят официален кръстник.
През 1935 г. при несполучлива операция на очите му в Русе загубва зрението си. Нещастието е било много мъчително за него, но той го посреща с достойнство. Нещо повече, въпреки слепотата си продължава да служи в църквата, воден от внука си Никола Георгиев, като понякога и от другият си внук Иван Александров. По време болестта му изключителни грижи за него са полагали синът му Георги, снаха му Мария и техните деца Здравка и Никола, при което е живеел и които много са го обичали.
Това е било страшно изпитание за всички тях. И когато е бил много болен баща му, синът му Георги до последно е търсил лекари и лекарства в Горна Оряховица. Никола Попгеоргиев е издъхнал с неговото име – Гечо. Внукът му Никола Георгиев започва да води дядо си от три годишна възраст и е бил почти неотлъчно до него. Това е било прекалено тежко бреме за невръстното дете, което почти непрекъснато е трябвало да се грижи за дядо си. Снаха му Мария особено много се е старала през всичките тези 9 тягостни години. Тя толкова много се е изтощила от вложените усилия, че две години след свекъра си – на 39 годишна възраст се е поминала.
Свещеник Никола Попгеоргиев е починал през януари 1944 г. Погребан е в двора на църквата "Св. Марина” срещу входа й до гроба на родителите и съпругата си. Съгласно обичая такава чест се е оказвала тогава само на най-заслужили хора от селото. Близките му – синове, дъщери, снахи, зетьове и внуци му оказват голямо уважение. Погребението е било изключително тържествено и опелото е направено от четирима свещеници. На траурната церемония се е стекло цялото село.
Родът Попниколови се състои от синовете и дъщерите на свещеник Никола Попгеоргиев и съпругата му Господина и от техните потомци.
Последвайте << Sever.bg във Facebook >>