"Да научим повече": Църквата "Св. Димитър"- сакрално място за великотърновци
Църквата "Св. Димитър" във Велико Търново е паметник от национално и международно значение. Тя е и сакрално място за старопрестолен Търновград. Молитвеният дом е издигнат от братята Асен и Петър и е разположен е в източната част на хълма Трапезица. Тук на 26 октомври 1185 г. е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт, навръх Деня на свети Димитър Солунски.
Значението на търновската църква за историята на Второто българско царство е голямо, поради което потърсихме археологът Мирко Робов, който да разкаже малко известни факти около храма. Един от тях е обяснение защо именно в подножието на Трапезица, а не на хълма Царевец е издигната църквата на Асеневци.
"Част от родовите имения на Асеневци са били на Трапезица и хълмът е бил важен за родоначалниците на фамилията, затова точно в подножието му е било най-удачно място да издигнат своя ктиторски храм. Другата причина да се идентифицира като тяхната ктиторска църква е обстоятелството, че и хроникьорите поставят църквата в контекста на важните исторически събития и обявяване на въстанието. Затова и в историята се смята, че останките трябва да се свържат с ктиторския храм на Асен и Петър. Сведенията за църквата се съдържат основно в творбите на византийските хроникьори Никита Хониат и Теодор Скотариот.", казва Робов. И допълва, че храмът е разположен на една много хубава, просторна и слънчева тераса.
Как се започва строителството на един храм? Именно в деня на храмовия патрон, на Димитровден. Градежът се вдига по целия план на църквата. На мястото, където е абсидата, теренът рязко пада в посока към реката и есенните дъждове са предизвикали свлачища, при което се е пропукала олтарната част в църквата. Това е наложило събарянето и преизграждането й върху много солидна основа. И това е причината в последващите векове и след няколко природни катаклизма, ние да имаме в оригинал тази преизградена източна част. Не само с оригиналния градеж, но и със стенописите в два основни регистъра в олтара, допълва археологът.
С осветяването на църквата и началото на въстанието църквата става водещ храм по две основни причини. Първата, че именно там е обявено въстанието на братята. И второ, защото е ктиторска църква на основателите на Асеневата династия. Несъмнено там получават знаците на царското си достойнство всички царе до самия Иван Асен II.
Докъм третото десетилетие на XIII век църквата остава водещ храм и там са се извършвали коронациите, там се извършило и ръкополагането на първия църковен глава - архиепископ Василий.
"Около църквата, вероятно малко след края на въстанието и обявяване на Търново за столица на Второто българско царство, бил оформен манастир, един от най-големите култови ансамбли. Той бил с половин декар по-голям от манастира "Св. 40 мъченици". Докъм 70-те години на XIII век манастирът е разрушен от локано земетресение, силно до 8-а степен по Рихтер. То разрушава не само "Св. Димитър", а и другите манастири при Балдуиновата кула, църквата северно от двореца на Трапезица, "Св. 40 мъченици" и крепости в околностите на Търново. Така престава да бъде действащ храм. С материалите на разрушението после е изградено нова църква, южно от "Св. Димитър", която просъществува докъм 17-о столетие. После отново възстановена, но с олекотена конструкция. Такава я познаваме запазена от началото на XX век. През 1848 година със средства на табашкия еснаф църквата е обградена от солиден зид, който следва зида от средновековния манастир. Има сведения, че там дори са погребани участниците в освободителните войни, екзекутирани от турската власт. През 1913 година следва нов земен трус и отново с поражения върху останките на църквата.", разказва още Робов.
Първите разкопки на църквата "Св. Димитър" са проведени през есента на 1906 година от секретаря на Търновското археологическо дружество Моско Москов. Установява два внушителни скелета в северната и южната част на притвора, които идентифицира като Асен и Петър. В средата на наоса е намерен друг гроб, който свързва с църковния глава архиепископ Василий.
Усилени разкопки се извършват и в периода между 1971 и 1984 година. През 1981 година църквата е възстановена по проект на покойния арх. Теофил Теофилов, в чест на 1300 годишнината от основаването на българската държава.
Авторската идея на Теофилов била да внесе всички типични елементи на Търновско-месемврийската архитектурна школа, пояснява Мирко Робов, участвал в разкопките на църквата "Св. Димитър", заедно с майка си Пенка Николова, преподавател от ВТУ в периода от 1981 до 1985 година.
Постигнат е добре оформен градеж, редуване на камък с тухлени пояси, широка и равномерна бяла хоросанова фуга, украса от кръгли панички и четирилистници и живописна украса, която е в горните полукръгли пространства и прочие. Около олтара са изобразени църковните отци, ангели, дякони, библейски сцени.
Интересен момент е поредният етап в оформлението, след нейното обновление през 1981 година. Стените години наред са били уязвими на различни атмосферните влияния. Стенописите са били покрити с плътен прашен слой и налепи и пречело да се виждат в първоначалния си блясък. Тогава се родила идеята вътрешните стени да се покрият с мозайки. Били докарани от Украйна мозаични изображения. Реставраторски колектив обаче много грижливо е почистил оригиналните стенописи и са излезли оригиналните фрески. Така е станало излишно да бъдат приглушени с мозайките.
Прелюбопитен момент е, че при разкопките е намерен старият кладенец, който са ползвали всички идващи в църквата за служби по време на храмовия празник. Вероятно от нея са пили и Асен и Петър. Кладенецът е дълбок 13 метра. Има 3 метра воден стълб, с много добра вода за пиене. Друг момент е, че в източното крило на манастира, под една от големите сгради, е била намерена и пещ с диаметър 3 метра. В нея са се изпичали тухлите при строежа на църквата. Намерена е дефектна продукция. Тухли със знаци, дълбок щемпел с кръстове и букви. Съответните знаци са маркирали различните зони в църквата.
Инвентирани са над 3000 предмета, ежегодно с тях се правят изложби във връзка с храмовия празник на св. Димитър. Най-многобройна е групата на пръстените и пръстените печати. Имало и такива за опиване на тетивата на лък. Други предмети са дребните пластики. Един малък кръст от слонова кост и 18 фигури, изработен с игла привличат погледа на посетителите. Намерен е и много интересен обков от разпятие от XII век от книга.
До 80-те години на XX век е била запазена олтарната маса, голяма плоча от хотнишки варовик, счупена след реставрацията. "Интересен момент е и движението "Българско наследство" под патронажа на бившия президент Георги Първанов по повод 100 години Независимост. Те положиха на най-удачното място, а именно църквата "Св. Димитър", където е обявено въстанието и царството получава статут отново на държава, да положат урна със пръст от първите български столици Плиска и Преслав", пояснява още Робов. И разказва, че при обявяването на Независимостта самият цар Фердинанд слиза на гара Трапезица, а другите слизат на гара Велико Търново. Това е бил единствения път, по който е можел да стигне до църквата "Св. Димитър". Посещава и "Св. 40 мъченици", "Св. Петър и Павел", качва се на Царевец. Обикаля час-два. Съвсем символично е минал по хълмовете, по историята на Второто българско царство, а именно от триумфа до падането му под властта на Османската империя. С идеята за духовно свързване с историята. Защото после пък му предстои друг важен исторически момент - прочитането на Манифеста и обявяването на Независимостта.
"Есента на 1985 година се провеждаше Генерална асамблея на ЮНЕСКО. Тогава имаше желание, културата ни беше в разцвет, България да наложи своя кандидатура за нов генерален директор и в Търново беше поканен като част от програмата на посещение тогавашният генерален директор. Визитата му започна именно от църквата "Св. Димитър". Показах му я като обновен паметник. Разказах му историята. Прекъсна ме с думите: "Заведи ме да видя, ако има нещо оригинално". Така приключи всичко тогава. После за 800-годишнината от въстанието на Асеневци имаше идея да бъде легитимирана по стандартите на ЮНЕСКО. Пак не се получи. Сега имаме като град своя нов шанс. По думите на Ирина Бокова, директор на ЮНЕСКО, църквата "Св. Димитър", заедно с други обекти от старата столица може да бъде включена и да кандидатства в обща категория - културен пейзаж. Така че Търново може да се развива, ако има удачна държавна политика", заключава археологът Мирко Робов.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
