"Непознатото наследство" на българите показва сексуални и сакрални артефакти

Тайните на миналото с непознати и любопитни предмети излизат наяве от фондовете на РИМ-Велико Търново. От 10 февруари в музея се подновява ежемесечната рубрика "Непознатото наследство” (Из тайните на миналото).

Предметите ще бъдат експонирани в специална витрина в Музей "Възраждане и Учредително събрание". Техните истории ще бъдат виртуално "разказани" чрез 3D анимация в 5-минутни клипове.

В месеца на любовта и виното музеят представя "Сакралното и сексуалното в праисторията". Представите за възпроизводството и плодородието в мирогледа на древните хора, идеите за сексуалността, за мъжкото и женското начало, за божествения акт на съзиданието намират израз в праисторическото изкуство и в тайнствените обреди с култово-магична насоченост.

Свидетелство за тях са намерените археологически артефакти, открехващи вратата към една епоха, обвита в мистичната непроницаемост на отминалото време. Изобразяването и проявяването на сексуалността в древните общности по българските земи олицетворява представата за оплодителните сили, които се свързват с мъжкото начало.

Още през новокаменната епоха в рисуваната с бяло керамика има композиции, които представят фалически символи (бога Небе), оплождащи земята. И през каменно-медната епоха едни от най-разпространените символи на плодородието са фалосите и фалосовидните предмети.    

Във фонда на музея се съхраняват фалосоподобни предмети с различна големина и качество на изработка. Най-ранният предмет, датиран 6000 г. пр. Хр., е открит в раннонеолитното селище Джулюница-Смърдеш, Великотърновско. Той принадлежи към т.нар."лабрети”, които са носени като висулки амулети, символизиращи мъжката сила и издръжливост, достигнатата полова зрелост и потентност.

Изложената лабрета представлява  жезъл, който вероятно е бил притежание на вожда и жреца на общността. С него се свързва осигуряването на реда и благополучието. Предметът е открит в малка яма и представя нагледно тази древна идея - свещения брак между плодотворното начало (ямата-вулва) и оплодителните сили (фалоса).

Откритите фалоси от късния неолит, при които липсват анатомически детайли, могат да бъдат интерпретирани като стационарно поставени идоли в религиозната практика на древните хора. Може би, поставени в домашния олтар или до огнището, те са олицетворявали огъня, който опложда пещта (утробата), откъдето се получава новото начало – хлябът или приготвяното ястие.

Многобройните находки свидетелстват за сходни религиозни вярвания и практики в древните общества. Почитането на божествената оплодителна сила и вярата във вечния кръговрат и непрекъснатост на живота е една от най-разпространените и значими култови и ритуални практики в хилядолетната културна традиция на човека и се открива в редица народни обичаи.

Ето и 3D анимация от експозицията през февруари:

https://www.youtube.com/watch?v=yu6mBGkjGWs&authuser=0

<< Sever.bg във Facebook >>