"Печатите - изкуство и традиция" показват в РИМ - Габрово

Регионален исторически музей - Габрово подреди в изложба изключително богата колекция от оригинални печати и документи, съхранили битуването им в различни исторически периоди.

"Печатите - изкуство и традиция" представя и разнообразието на формите, големината, предназначението, съдържанието на изображенията.

Съставена е от общо 213 културни ценности от всички музейни отдели. Периодът, който обхващат структурираните теми е от Първата (VII-ХI в.) и Втора българска държава (нач. на ХI - края на  ХIV в.), времето на османско владичество с Българското Възраждане (ХV - ХIХ), възстановяването на българската държава и Третото българско царство (1877/1878 - 1944 г.), но всичко пречупено през призмата на Габровската история и културните ценности, съхранени в Регионален исторически музей - Габрово.

Най-ранните са калъпът за просфорни печати (IV век), два оловни печата (от м. Градище (VI век) и на византийски чиновник (X-XII век) и два златни пръстена-печати с монограм от некропола в м. Пречиста при с. Градница (XII-XIII век). Друг печат без аналог по нашите земи е печатът от кедрово дърво за погребални савани, който е един от най-ценните ни експонати.

Представени са и владетелски печати и пръстени печати: на хан Кубрат и вуйчо му Органа, хан Тервел, княз Борис I, царете Симеон, Петър, Калоян, Константин Тих - Асен, Иван Асен II и Иван Шишман, тугрите (гербовете) на турските султани  Мурад I, Мехмед Завоевателят,  Баязид I, Сюлейман Великолепни, Абдул Меджид, Абдул Азис. Чрез цветна литография на Цариград с Босфора се илюстрира времето на тяхното управление и владичество в българските земи.

В експозицията може да се види един от първите църковни  възрожденски  печати, този на Рилската света обител, съхранен в документи от 1869 г., изпратени до габровските първенци.

Музеят съхранява документи, които проследяват какви са печатите на първите габровски махали - Каменска, Сахатчийска (или Сахат махле), Кирчовска (или махала Кирчо), на прилежащите на Габрово Жълтешка, Велковска, Етърска и Нова махала (днес самостоятелни селища или градски квартали). Като оригинални печати  са включени - печатът  на Габровската градска община (създаден в началото на 70-те години на ХIХ век),  на габровския окръжен началник, на Околийския народен съвет - Габрово.

Много важни за конструиране миналото на Габрово са печатите на обществените организации. Борбите за национално освобождение и обединение са представени също като тема чрез печатите на няколко формирования и на организации, които работят за утвърждаване паметта на габровската бойна слава.

Развитието на Габрово като важен занаятчийско-търговски център през Възраждането и утвърждаването му като съвременен индустриален град, заслужено получил името "Български Манчестър” в годините след Освобождението и първите десетилетия та ХХ век, са илюстрирани чрез оригинални печати на еснафски организации или документи, представящи отпечатъците им. Първият печат на Чехларския еснаф, на един от първомайсторите му устабаши Колю, на Чехларо-папукчийското, Сладкарско-занаятчийско, Грънчарско еснафско, Готварско-млекарско занаятчийско, Кожухарско-шапкарско еснафско сдружения, Търговско-еснафски съюз, на Тютюно-марко продавско сдружение "Военно-инвалид” са само малка част от културните ценности, които илюстрират тази тема. Интересен с формата си (дървен цилиндър и кожена дръжка), текстът и изборажението върху печатащата повърхност е печат  "Пролетарии от всички страни, съединявайте се” със "сърп и чук” от  около 1920 г.

В изложбата са намерили място печати на габровската митница, съда, пощата, които също илюстрират изкуството и традицията в тяхното създаване и използване.

Най-голямо присъствие имат личните печати и пърстени-печати на габровски първенци, обикновени габровци, представители на еснафското и търговско  съсловие от периода на Възраждането, на представители от различни индустриални браншове от следосвобожденско Габрово.

Настоящата  изложба е първата по рода си реализация в юбилейната година от началото  на музейното дело в Габрово преди 130 години.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg