"Рай" или животът е една огромна магия

"... За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда ... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи". Първата страница спира дъха за няколко секунди. Започваш да дишаш като Кристина. Усещаш черен пулс във втората страница - сърцето ти бие като неговото. Като на Калоян. Чуваш как тече кръвта ти – преплитат се вените ти с вените на Пианиста. И жадно търсиш отговори сред страниците. Бягаш като Силвия, надявайки се да утешиш пустотата в себе си - като Диана. Съживява се една история, в която се оказваш и ти....

„Видях Бездната и я сложих между думите си..., казва той, а за да достигнеш РАЯ, трябва да прелетиш над нея."

Как се реши да напишеш книга?

Книгата започна да се случва по своя си начин преди две години. "Виждах" си персонажите умозрително и ги опознавах. Не съм се вдъхновявал от хора, от нещо конкретно. Просто виждах нещата. Това е по-скоро първичен порив, нещо от което трудно можеш да избягаш. Ако не я бях разказал, щеше да ми е тежко. И така се случи просто. Трябваше до го напиша. Започнах да пиша сценарий за филм той стана проект първо "Страници от рая". Написах около 600 страници между проза и стихове. Но това е нещо доста тежко за четене. Всяка страница си носи определената история, която я знам само аз. Романът, който е на пазара, се породи от седем "Страници от рая". Историите в книгата са 10, с 10 основни персонажи. Тя се казва "Рай", защото това може да бъде място, състояние, може да го достигнеш с друг човек. Рай може да са няколко секунди, които не можеш да забравиш никога. За всеки рая е нещо отделно. За да го усетиш рая трябва да надмогнеш и осмислиш себе си. Затова и логото е или като подзаглавие "Да прелетим над бездната, за да достигнем рая". А бездната е всичко, което сме ние, което ни се е случило, потънало безвъзвратно в нас и само когато го превъзмогнем и надскочим, то да изтече от нас и да го излекуваме по някакъв свой си начин.

Посланията в нея?

Едно от основните послания е, че всичко лошо - чудовища в нас, физическите болести, са неизлекувани моменти от миналото, неизживяни неща. Затова и задавам редица въпроси и давам възможните отговори. Много табута са засегнати в книгата, теми за които хората се страхуват да говорят. Когато ви боли, не слушайте другите, трябва да спре. Щом ви боли значи е нужно, дайте си свободата да премине и да ви изболи, защото неизживяната болка стои, тя потъва надолу безвъзвратно и потъва, потъва и става нещо страшно и ние я влачим. Друга тема в книгата е, че понякога изпитваме емоциите на други хора.

Къде си ти в този роман?

Аз съм границата между автора и читателите. А главният герой е читателят. Това е един личен момент между автора и читателя. Непрекъснато припомням на читателя, че той е част това е нещо и той ще разбере в края на книгата защо. Той ще осмисли тази част. Историите са неща, които се случват или някога ще му се случат, много са емоционални и силни. Разбираеми са, няма нищо завоалирано или художествена въртележка. Книгата е написана красиво и нежно, но говори за тежки неща.

Животът винаги ли продължава?

В книгата има един момент, в който се срути животът на един от персонажите. Казаха му, че животът продължава. Но понякога животът спира и ние трябва да си го позволяваме това и трябва да го разбираме, че понякога животът спира, не трябва да приемаме, че всяка болка те прави не по-силен, а различен и самотен.

Само твои философски прозрения ли има в книгата?

Да, има философски мои мисли. Единственият, който съм цитирал, това е Левски в диалог между два от персонажите. "Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме".

Как критиците определят книгата?

Нещо смесено, има мистерия, трилър, драма, любовен роман. Няма илюстрации. На корицата на книгата е моята длан, сканирана. Критиците казват, че книгата ще стане хитова, дори е скандална.

Имаш ли друга теза в "Рай"?

Имам си теза в книгата, че хората са свикнали да си прощават прекалено лесно, да слушат прекалено лесно, без въобще да чувстват. Темата за светлината също е засегната, нейното присъствие ни дава присъствието на задължителната сянка. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-дълбока е сянката. И трябва да познаваме и двете страни, да ги приемаме. И при 10 персонажи точно там е играта, на техните сенки и техните светли неща. И така е изградена историята, че едната история променя другата. Всеки един живот е свързан с живота на стотици непознати хора и всяко действие предизвиква страхотни промени в живота на другите дори и да не го осъзнават.

Твоята философия за живота?

Животът е една огромна магия. Ние сме срахотно свързани дори и да не се познаваме и не знаем човека, който днес е на опашката до нас в магазина, че един ден може да ни бъде спасение. Животът е сложен, но има прости неща, които могат да ни дадат вътрешен мир. И как възприемам света около нас.

Как ще представиш тази вечер "Рай"?

Визуално ще бъде представянето, листи разпилени в пространството и мултимедия, с музика и определени кадри, които аз съм снимал. Инсталация с листи с мисли. Интересното бе, че докато съм писал книгата, едните моменти съм си представял в Търново, другите в Пловдив.

Как се работи с издателите, ти си млад творец, срещаш ли трудности?

Аз от моя издател съм доволен. Но имаше такива, които въобще не отговориха на мое запитване дори. Казват, че застават зад млади автори, но не дават поле да им се прати материал. Затворени, недоверчиви, непрофесионално отношение. Правят си пиар на базата на неща, които не съществуват.

Кое те изморява най-много в днешния забързан и комерсиален живот?

Изморява ме липсата на доверие, глупостта, тъпотията, липсата на възпитание, алчността. Да. Има и други хора, които не са такива. Всички грешим, това е ясно. Някой, който определяме за лош, това е един наранен човек и ако имаме мъдростта да достигнем до него, пътят е добре, ако го искаме. Тя, любовта винаги се разчита. Тя винаги е била стихийна. Когато има любов в нас и ако ще и армия от чудовища да са срещу нас, ще станат изведнъж безсилни и ние можем да победим. Трябва да бъдем по-будни в ежедневието си. Този сън най-много ме изморява. Затова аз търся. Да разбираме кое е лъжа, истина. Задавам си въпроси, понякога греша, но важното е, че търся.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg

.