"Съживяват" стенописите на Захари Зограф

Девета година в Преображенския манастир изпод чудните ръце на реставраторки се показват оригиналните стенописания на твореца.

Девета година реставраторката Лозинка Койнова-Арнаудова се връща в църквата на Преображенския манастир край Велико Търново, за да продължи започнатото дело – да преоткрие в целия им блясък оригиналните стенописи на Захари Зограф. Жената, заедно със своята сестра вече покойница Светла Койнова-Мечкуева, неуморно разкрива в последните години майсторството на великия българин и красотата на храма за очите на посетителите. Всеки път тя успява да върне историята назад, за да реставрира един от паметниците на културата с национално значение.

Лозинка Койнова-Арнаудова е завършила Художествената академия в София със специалност декоративно-монументална стенопис в недвижимите паметници на културата. Има повече от 40 години опит и е един от първите обучени реставратори в Полша. Освен в църквата в Преображенския манастир тя е работила и по други обекти - в Боянската църква, тракийската гробница в Свещари, няколко паметника на културата в Мелник като прочутата Кордопулова къща, Ритуалната чешма в Плевен, позната е и в чужбина - Италия, Куба, Швеция. Заедно със сестра си Светла са били сценаристи и художници в документални филми, участвали са в пластичното изграждане на герба в Народното събрание.

Според Лозинка Койнова-Арнаудова в църквата на Преображенския манастир тя и сестра й по техника и стил са най-близо до оригинала, защото изпод саждите, натрупани от паленето на стотици свещи, близо 160-годишните стенописи на Захари Зограф са все още живи, свежи. Те са ярки, достатъчно запазени, а оригиналните цветове са изключително трайни. Над тях са тегнели не само дима на свещите, а и бои от други майстори, които са ги преправяли. Първата реставрация на стенописите е била през 1906 година, втората през 1915 година, пак поправка и наслагване на бои, после лакове. Сега специалистките ги разкриват и махат натрупаното. По стари снимки пък са правили достоверни стенописи отвън на църквата.

"Захари Зограф в цялост е учебник в голям мащаб, защото човек има какво да научи. Много често ни питат вие ли рисувате стенописите, отговаряме – "не”, това е дело на самия творец, сътворено преди повече от век и половина”, казва Лозинка Конова-Арнаудова. Според нея изографисаното в църквата на светата обител край старата столица е една от най-зрелите творби на Захари Зограф.

Един от най-известните и забележителни стенописи на твореца е "Колелото на живота”. В продължение на две години - през лятото на 2005 и 2006 г., Светла и Лозинка реставрираха познатото изображение на фасадата на църквата. Лозинка споделя, че достигането до оригинала е било много трудно. Стенописът има уникален характер заради темата, избрана от художника, която отразява времето, философията и естетиката на възрожденската личност. Дамите установяват, че по колелото има четири поправки, като първите три не са правени от реставратори. Първата им задача е да отстранят всички чужди на оригинала т. нар. надживописвания. Следващите им операции са свързани с оздравяването на живописната повърхност на стената като цяло и ревизия на всички места, където стенописът е претърпял разрушения. Следват ретушите и реконструкциите. Сега "Колелото на живота” е възстановено, като в по-голямата си част е оригинал на Захари Зограф.

"Мястото, където сме, е вълшебно. Щом човек мине оттук, пак се връща. Космическо място е Преображенският манастир. Където ми е стъпил кракът, съдбата пак ме връща там. Затова е голямо щастие за мен да съм тук”, развълнувано обяснява Лозинка. А реставрацията на стенописите в светата обител е 18-тият й обект.

Сега за свой помощник, след смъртта на сестра й Светла, е поканила реставраторката Даниела Евгениева. Дамите благодарение на спонсори и отпуснати пари от държавата продължават за поредна година великото дело - Захари Зограф да оживее изпод даровитите им ръце.

Преображенският манастир е с богата история. Сведенията за съществуването му са още от XIV в. Според участието му в редица съдбовни за България църковни събития той се нарежда на четвърто място по значимост след Рилския, Бачковския и Троянския манастир. По време на Възраждането, след започналото му обновление през 1825 г., манастирът добива вида, в който го познаваме днес. Църквата е пример за съхранен цялостен ансамбъл както с автентичния си иконостас, композиран от Колю Фичето и изпълнен от тревненските майстори, така и със стенопистие и царските икони от иконостаса на Захари Зограф.

Бъдещите цели са цялостно възстановяване на фреските на църквата отвътре и отвън. Непосредствено с работата на реставраторките в манастира кипи усилена работа и ремонт на старата часовникова кула.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg