"Таралеж": "12 часа изкуство" откри сезона на Самоводската чаршия

Разговорът ни с Дамян Бумбалов, който заедно с Лили, Пламена, Ив, Ивелина, Силвия и Бояна е основен двигател на сдружение с нестопанска цел „Идействие” и клуб за културни инициативи „Таралеж”, започва прекалено рано. По няколко причини... Първо, неделя сутрин е. Второ (произходно от първото) определено не е време за работа и трето (но най-важно) главата му още „пуши” заради емоциите, които е преживял само няколко часа по-рано. Да не забравя и най-важното! Ние нямаме търпение да говорим с него. Колкото се може по-скоро след най-мащабния и разнообразен проект, който се е случвал на „Самоводската чаршия” напоследък. Инициативата е на „Идействие”, Община Велико Търново и Общински център за туризъм „Царевград Търнов”, а Север.бг с най-голямо удоволствие „удари” едно медийно рамо.

Проектът “12 часа изкуство” на „Идействие” вече е факт. Знаем, че имахте много работа по организацията, както се случва винаги, когато се създава нещо ново, особено толкова мащабно. Как виждаш нещата сега, след като са се случили и преди още да са „изстинали”?

 Ако трябва да ти отговоря с едно изречение, получи се много добре. Защото хората, които участваха в реализирането на това начинание, наистина дадоха всичко от себе си. Дори не очаквахме, че ще събудим такъв интерес, макар че това беше и целта ни...

Защо не очаквахте?

Ами например, защото не бяхме поканили... (б. а. Да поиграем на „Познай героя”. Тук Дамян Бумбалов назова псевдоним на „популярен” изрусен български изпълнител от Костинброд, с четири букви. Екипът на Север.бг няма задръжки да използва въпросното сценично име в разговор, но никога не би го включил в текст. Само защото уважаваме вас, читателите си). Въпреки това провокирахме хората много силно и възбудихме голям интерес. Постигнахме целта си на този етап. Тя е да се опитаме да накараме хората да мислят по по-различен начин. С две думи се стремим да се борим с „чалгализирането” на нацията с реални начинания. Всеки говори как това се случва, но малко хора предприемат конкретни действия в правилната посока.

Какви са те?

Точно такива – концерти, изложби, пърформънси, артакции – всичко, което може да провокира мисленето и да разбие омагьосания кръг. И най-важното – поднесени по леснодостъпен за хората начин. Изкуството е част от живота. То трябва да се случва не някъде в пространството, а тук и сега, пред неговите консуматори, разбира се не в материалния аспект на това понятие. На живо, без „посредник”. Така хората постепенно ще поемат положителното, защото проблемът на българското общество е много голям. И го казвам съвсем отговорно. Не 90, а 99% от българите имат страшно ниска култура. Местата, на които се предлага нещо провокиращо въображението (галерии, клубове, фестивали), са много малко. Неща като „12 часа изкуство” трябва да се случват. Ние ги правим абсолютно безвъзмездно, за да покажем на хората, че има и друг начин да се забавляват и да се докоснат до традициите ни.

Много подобни инициативи се появяват, привличат интерес за кратко и изчезват в небитието. Какъв е планът на „Идействие”, за да развиете идеите си?

Като в нивата. Еднократното усилие не дава резултат. Хвърля се едно единствено семенце, но то дава клас, на който има Х семена. Хвърляш тях и, ако почвата е благодатна, получаваш и даваш все повече. Това искаме. Ние не сме получили никакви финансови дивиденти от начинанието си. Но идеята ни се развива и привлича последователи.

Всеки, присъствал на „12 часа изкуство”, има свой поглед върху нещата. И ти си бил там, така че ако се абстрахираш от ролята си на организатор, какво беше това животно?

Започвам да разказвам! Първото, с което се сблъскаха хората, беше лекцията на Ангелина (б.а. Ангелина Рангелова е част от екипа, създал „Артерия” и „Локация Център” – начинания, на които Север.бг също партнира и за чието развитие ще ви осведомява възможно най-детайлно), която бе на тема „Професия неопределена – що е то?”. Десетки наши приятели бяха в галерия „Таралеж” и останаха впечатлени от идеите й.

Голям интерес предизвика и следващото събитие от програмата ни – четенето на поезия от Таня Тодорова – в сутрешните часове, когато по принцип няма хора на Самоводската чаршия, тя започна да рецитира стихове направо на улицата и събра повече от 40 човека около себе си.

Другото, което е много важно и благодаря на Общината за случването на цялото събитие, е че Чаршията беше затворена за движение на автомобили. Това позволи на много хора да се разходят спокойно, да вземат децата си със себе си и да се отпуснат. Приятно им беше да се движат, без да се притесняват, хванати за ръка, имащи възможност да се дистанцират от ежедневното напрежение.

Тук се появява и концепцията на Искра Иванова, която превърна една дупка в паважа на Самоводската чаршия в дупка във времето. Тя в никакъв случай не искаше да се подиграе с разбития калдъръм. Напротив – имаше желание да изрази следното: дупката не е празна, както повечето хора решават на прима виста. Дупката е пълна с време и се създава с времето...

А какъв беше този човек, който толкова искаше да спи в галерията ви, че си беше сложил превръзка на очите?

Атанас Тотлеков. Много голям интерес предизвика...

Превръзката на очите според мен изразяваше съпричастността му към творците в неравностойно положение...

О, не, не това беше основната му идея! Той стоя 12 часа с вързани очи с различна цел. Всички модерни хора са свикнали да възприемат изкуството (освен музиката) с очите си. Атанас искаше да покаже как картината, инсталацията, ракията ако щеш, може да има съвсем друго измерение, ако не я виждаш. Губиш основното си сетиво в съвременния свят и разбираш нови неща за себе си.

(б. а. Дамян Бумбалов отдели заслуженото внимание на провокативната изложба на Кокимото и Нитра. Север.бг ви спестява неговата презентация, но само защото съвсем скоро можете да очаквате интервюта с двамата талантливи артисти на сайта ни. Тоест – по-добре авторът сам да каже какво е имал предвид, без „посредник”, колкото и добронамерен и да е той). Само ще споделим с вас, че специално за изложбата на Кокимото и Нитра, все по-познати не само из арт средите в България, но и далеч зад границите ни, се събраха хора от Плевен, София, Варна... Но, да дадем отново думата на Дамян Бумбалов.

Събрахме различни видове творци, за да предложим нещо атрактивно, нещо, което да задържи всекиго...

Даже и професор имахте сред артистите...

Така е. Професор Константин Денев представи своята инсталация „Адам назовава животните”, която предизвика ужасно противоречиви чувства. Децата бяха много щастливи, а възрастните хора буквално се кръстиха, виждайки обесената на дървото кукла. Самата идея на творбата обаче е да провокира, защото засяга важни за всички ни теми като безотговорното отношение на човека към природата и инфантилността му, смятайки, че успява да й се наложи.

Накрая, когато свалихме инсталацията, раздадохме всички играчки на децата и те останаха ужасно щастливи.

А и детски труд използвахте...

Творбите на децата от „Ателие по керамика” наистина зарадваха всички, които ги видяха. Те изглеждат много професионално, а в същото време пресъздават всичко толкова истински и първосигнално.

Представихте и традиционни занаяти...

Традиционните занаяти и концертите на няколкото страхотни групи спечелиха вниманието и на чуждестранните туристи. Те определено не са виждали как ковач поставя желязото в жаравата, загрява го до червено, а след това с няколко точно премерени удара му придава изящна форма. Направиха страхотно впечатление. Още по-интересно е обаче, че ковачите, които участваха в „12 часа изкуство”, освен всичко, са и страхотни гайдари. Толкова обичат инструментите си, че единият от тях (Наско) дори направи бронзов модел на своята гайда (надяваме се и вие да сте заинтригувани колкото Север.бг, защото скоро смятаме да поканим ковачо-гайдарите в рубриката си „Чешити”).

Имахте участници от различни краища на България. Как се справихте с разходите по посрещането им?

В това отношение помогна Общината и в частност „Царевград Търнов”, защото всички участници се включиха само за каузата. Можахме да им осигурим само разходите за път, тоест най-минималното, за да се представят. Въпреки това се получи отлично, само заради ентусиазма.

Бодиартът ви беше много впечатляващ, особено за определена част от публиката. И той ли бе на доброволни начала, при положение, че авторката Мария Стоева е известна в средите, а и моделът се появява по кориците на известни списания?

Мария дойде специално от София, за да представи творчеството си. Част от публиката наистина не оцени това, което тя искаше да изрази, а се „вдъхнови” само от модела по бански. Това обаче е част от идеята ни. Нали с това започнахме – когато хората виждат по-често такива неща, няма да обръщат внимание да първосигналното, а ще разглеждат и творчеството, и модела като произведение на изкуството и провокация към сетивата, а не към половата система и неосъществените им мечти...

Мария Стоева беше вложила пролетна символика в творбата си, а моделът наистина се държа изключително професионално, особено при не особено високите априлски температури...

Да, всичко се получи отлично. Хората, които имаха нужда да видят нещо красиво, представено по провокативен, неангажиращ и непосредствен начин, го направиха. И двете бяха много отдадени на работата си и подходиха с нужното търпение и желание.

Красотата ще спаси света...

Е, осигурихме и две уискита за сгряване (смее се).

Как завърши фестивалът „12 часа изкуство”?

Тук е моментът да благодаря на Съюза на енолозите в България. Благодарение на тях имахме възможност да се забавляваме до късно, да разпуснем след събитието и да послушаме импровизирани музикални изпълнения, включени в програмата като „джем сешън”. Накрая се наложи да идва полиция, за да ни изгони от галерия „Таралеж”. (смее се; както и през цялото време на разговора ни).

Късометражни филми имаше ли?

Да, три филма, селектирани от Милан Миланов. Не очаквахме такъв интерес, но прожекцията събра 150 човека навън, на Самоводската чаршия, макар и да беше последното обявено събитие от програмата. С партньорите ни от „Царевград Търнов” планираме да правим подобно представяне всяка седмица.

Когато говоря с хора като теб, се радвам, защото не ми се налага да обяснявам въпросите си. Последно питане, с плавен преход: Кога да дойдем да се „боднем” на „Таралеж” отново, защото вече нямаме търпение?

Засега предвиждаме изложби – след тази на Кокимото и Nitra, ще представим Николай Кръстев – Кукуто, а после имаме презентация на една софийска художничка... Литературни четения, татуисти, до ден-два ще сме по-конкретни...

Разбрахте нали? Скоро ще знаете кога ще можете да прекарате приятно свободното си време в „Таралеж”. От „Идействие” ще споделят с нас, а ние, от своя страна, с вас...

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg