"Търновските царе" - инсигнии, церемонии, дворец

"Търновските царе" е поредната книга, представена в Народна библиотека "П.Р.Славейков" във Велико Търново по повод празника на града. Това е третата книга на археоложката Мария Долмова-Лукановска. Първите й две са за Трапезица и Царевец.

Книгата бе анонсирана от двама учени-историци - доц. Иван Лазаров и доц. Владимир Попов.

Според доц. Лазаров произведението е издържано в старата европейска традиция и е композирано според съвременните тенденции за интердисциплинарен подход, който запълва съществени празноти в изворовите данни.

"Търновските царе" е пръв подобен опит за навлизане в историята от археологическа гледна точка, което е знак за добро познаване на материята. Книгата е обзор за владетелските инсигнии (емблема, символ), облекло и церемонии.

Авторката е композирала книгата в три основни дяла. Първият е под надслов: "Инсигниите като владетелски отличия". Тук са включени царските символи и церемонии, като е намерен чисто историческия подход при анализирането и описването на археологическите данни.

В третата глава от този дял Мария Долмова изследва владетелските регалии (атрибути). В съпътстващите емблеми авторката отделя голямо внимание на трона и знамето.

В главата "Изработка на инсигнии" подобаващо място е отделено на бисерите, скъпоценните камъни, текстила и обработката на злато. И тук специално внимание е обърнато на изработването на знамената, като един от символите на властта.

Вторият раздел на книгата "Церемонии и празненства" включва държавните и лични церемонии, както и църковните празници, с участието на владетеля.

В последния, трети раздел, "Дворецът и царските църкви" са разгледани църквите "Св. Димитър", "Св. Йоан Рилски" на Трапезица, църква 5, разположена непосредствено до хълма Царевец и църквата от XIV в. "Св. Параскева".

В книгата са показани 83 образа, които включват миниатюри, стенописи, печати и монети, събрани от арх. Долмова. Самата авторка сподели пред своите колеги и гости, дошли на представянето, че дълго след като е завършила творбата си, е чувала шумоленето на брокатените дрехи, дрънченето на оръжията на нощната стража и е усещала миризмата на восъчните свещи от онова време. Изводът, до който е стигнала след написването на книгата е, че тронът не е убежище, а по-скоро бойно поле, на което постоянно трябва да се доказваш. И това с пълна сила важи и днес.

Ясният и лаконичен анализ прави книгата "Търновските царе" достъпна за студентите по история и археология. Тя обаче е и четиво , което има място във всяка една лична библиотека.