184 години от рождението на Петко Славейков
Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 година във Велико Търново. Баща му, Рачо Казанджията, няма особено добро образование, но предава патриотичните чувства, които винаги са го вълнували, на сина си. Родът на Славейков произхожда от Македония, от Банско или Якоруда, но дядо му е принуден да напусне родния си край, след като убива местен турчин, който го кара да го пренесе на гръб през река Глазне.
Младият Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир, като междувременно обикаля усилено из светите обители в родния си край и се дообразова, четейки съхраняваните в тях ръкописи. Именно по това време се запознава и с "История славяноболгарская" на Паисий Хилендарски, а при последвалото си обучение в Свищов има възможност да чете балкански, руски и западноевропейски автори.
През 1843 година Славейков се връща в родното си Търново и става учител, но скоро е прогонен от влиятелните по това време в училищните настоятелства гърци заради негативното си отношение към политиката им на асимилиране на българския народ. Будният младеж прекарва следващите 20 години от живота си учителствайки в различни краища на етническите български земи - Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена... Любопитно е, че в Елена преподава в първото класно училище и му дава името "Даскалоливницата", с което то остава в историята заради големият брой учители, които се обучават тук и тръгват в различни посоки, за да образоват народа.
Учителствайки на много места Славейков събира хиляди български пословици, народни песни, поговорки, изрази, интересни думи и обичаи, които издава, обединени в първите му книги - "Песнопойка", "Басненик" и "Смесена китка". От средата на XIX век са и първите му опити във вестникарството (сатиричният "Гайда" в Търговище) и освободителните борби (проваленото въстание на дядо Никола в Търново).
След като скитанията му го завеждат за известно време и във Варна, през 1864 година Славейков заминава за Истанбул, където е поканен да участва в екипа, превел Библията. Този акт оказва огромно влияние върху развитието на българския език, защото налага като писмена норма източното наречие, което се запазва след Освобождението.
По това време Петко Славейков се изявява и като най-известният български писател в Истанбул, показвайки впечатляваща продуктивност. През 1873 година е издаден "Изворът на белоногата", поема, която според много специалисти и любители на литературата се явява върхът на неговото творчество. Престоят в Цариград е и период, през който Славейков се включва много активно в борбата на българите за църковна независимост, превръщайки се в един от ръководителите на движението.
Бурните времена на Априлското въстание (1876 година) го заварват да учителства в Стара Загора. След кратък престой в затвора заради съпричастността си към революционната дейност Петко Славейков е назначен от временно освободилите Стара Загора руски войски за председател на градската управа. След контраофанзивата и опожаряването на града от турците той загубва голяма част от ръкописите си, сред които и събраните 15 000 пословици.
През остатъка от Руско-турската освободителна война Славейков превежда отряда на генерал Скобелев през Стара планина, става свидетел на триумфа при Шипка и придружава щаба на руската армия за преговорите в Сан Стефано.
След Освобождението Петко Славейков се захваща с политика, ставайки един от водачите на Либералната партия. Назначен е за председател на Народното събрание (1880 година) и неколкократно заема министерски постове. Въпреки това не се отказва от литературната си и публицистична дейност и създава редица произведения и периодични издания.
Петко Славейков има осем деца, сред които са политиците Иван и Христо Славейкови, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков. Умира на 1 юли 1895 година в София.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
