Археологът Александър Чохаджиев: Златото от Хотница е сред най-старите, обработени в света - ЧАСТ I

Екипът на Север.бг се срещна с археолога Александър Чохаджиев, който ни разказа за праисторическата могила край село Хотница, датираща от 5 хилядолетие преди Христа. С него си поговорихме за живота на праисторическите хора по тези места, за първото злато в света, за проблемите с иманярите...

- Господин Чохаджиев, разкажете ни нещо повече за археологическия проект, който ще проучвате.

Обектът е селищна могила. Става дума за селищната могила при село Хотница. Селищна могила се получава, когато в продължение на хиляди години хората живеят на едно и също място и си издигат къщите една върху друга. Тоест, получава се дебел културен пласт и затова е могила. По принцип в народната психология могилата обикновено се свързва с надгробните могили, но това е съвсем друг паметник. Фактически това е селище. Селище, което започва съществуването си преди 8 000 години и приключва някъде преди 7 хиляди години. Тоест, мястото е било обитавано за период от хиляда години. В продължение на това хилядолетие се е натрупвал културен пласт с дебелина около 7 метра.

За пръв път могилата е проучвана през 50-те години на ХХ век. За четири години подред археологът Никола Ангелов от РИМ във Велико Търново работи на нея. След това в продължение на 50 години могилата не се проучва и се превръща в гора и селско сметище.

Когато през 2000 година започнаха новите проучвания, основната ни задача бе почистване на растителността и изхвърляне на боклуците от селото, които в продължение на половин век са се трупали там.

- Защо решихте да продължите разкопките след толкова дълго прекъсване?

Защото могилата е дала един емблематичен паметник на българската праистория, а именно Хотнишкото съкровище. Няколко са тези паметника изобщо за българската, въобще за балканската праистория. Обикновено Хотнишкото съкровище се сравнява със златните предмети от Варненския некропол. Те са от един и същи период. Много често ми се задава въпросът кое злато е по-старо. В случая няма никакво значение. Във Варна ние имаме некропол, имаме гробище на едни хора, които са живели незнайно къде, защото селището не е ясно къде се намира. По-вероятно е да е под морето, защото обикновено гробищата по онова време, а и не само оттогава, гробищата са на запад от селото. Там, където е залезът, спрямо мястото, на което живеят. В случая с Варна може би селото е безвъзвратно загубено.

А в Хотница ние визираме златото в рамките на селището. Последното селище е внезапно унищожно и не са имали възможност да си го приберат. През онази епоха хората обикновено са погребвани с накитите и принадлежностите си. Още тогава златото е символ на престиж.

- Знае ли се от кога е това селище?

Да, знае се. В Хотница вероятно става дума за 14 селища едно върху друго, тоест 14 етапа на едно село. Едно село става, когато в един момент хората решават, че мястото много им харесва. Ограждат го , да речем, с дървена ограда и ров, и започват да си живеят на това място. С всяко едно село нивото се вдига. Например опожаряват селото, дали е случаен пожарът, дали е нападение, дали е нарочен, няма значение. Това село престава да същестува, правят леки подравнявания и качват следващ етап. Селищната могила не е характерна само за българските земи - тя се среща на голяма територия, включваща Тракия и земите на днешна Източна Румъния. На места могилите са на разстояние между 14 до 20 км една от друга. Представляват една сравнително гъста селищна система покрай речната мрежа. Хората обикалят едно и също място, без да се местят надалеч. Като се изчерпи почвата или някаква друга причина доведе до загубата на потенциала на селището, се местят някъде встрани. Специфичното при Хотница е, че тук си живеят на едно място, а не мигрират периодично. В Хотница става дума за поне 14, според мен вероятно са 20 етапа. Ние още не сме ги проучили. През 50-те години е открито златото, така наречено "съкровище". То не е съкровище, не е скрито. Съкровище е нещо, което е закопано, положено, за да бъде скрито. Оттам идва и думата "съкровище". А това е вероятно един златен накит, или част от дреха със златни апликации и гривни, които са стояли в една сграда, която е по-особена от останалите. От всички сгради, те са 20 къщи в рамките на това най-късно село, една от тях е с квадратна форма. Златните предмети са открити именно в това квадратно жилище. Ракопвачът тогава, Никола Ангелов, счита, че става дума за някакъв храм. Това място е по-особено от другите къщи. В тази сграда не е открита пещ. По принцип, в археологията се счита, че за къща се приема тази сграда, в която има пещ, или огнище. По тази причина, това жилище се счита за храм. За съжаление могилата не е добила широк международен отзив. Това е странно, защото, когато се открива през 70-те години некрополът във Варна, хотнишкото злато е познато отпреди 20 години. Варненското съкровище в последните 30 години е обиколило почти целия свят. За мен не е важно кое е било първото намерено злато. Важното е, че тези два паметника представляват най-ранния пример за обработване на злато, а не кое е по-ранното. Златото не се датира.

- На какво се дължи това съревнование да се докаже, че варненското или хотнишкото злато е по-старо?

На желанието за привличане на туристи. На някакъв местен шовинизъм. Златото няма как да се датира, защото то е метал. Металът не може да бъде датиран с естествени методи. Датирането се извършва на базата на С14 (изотоп на въглерода, който се натрупва в организмите през живота им и после се разпада със строго определена скорост бел. ред.). Може да се съди и по други неща. Във Варна датират скелетите. Ние можем да датираме останки от къщи. Получава се горе-долу едно и също време. Ползват се различни методи за датиране, които накланят везните ту в едната, ту в другата посока. За мен това е безсмислено. Важното е, че и хотнишкото съкровище и варненският некропол са примерите на най-ранната обработка на това злато в световен мащаб. Има случаи на обработка на злато, но става въпрос за малки мъниста. Тук става въпрос за изделия, предмети от злато, апликации, спирали, фигури и т.н.

- Къде се намира хотнишкото злато сега?

Оригиналът е в Националния исторически музей. Навремето, когато са го правили музей, са събрали предмети от цяла България. Би трябвало да е в нашия музей, това е моето мнение.

- И по-логично звучи...

Да, но тогава националните музеи ще останат без експонати. Би трябвало да се местят от време на време, за да може да се вижда и от единия, и от другия тип туристи. В Търново не можем да го предложим на туристите като оригинал. Има копие, но е различно. Ако трябва да се даде представа за предмета, копието е напълно достатъчно, но няма как да се зарадваш, че си видял истинското злато.

- Да се върнем на работата ви...

През 2000 година се решава, че хотнишката могила ще е обектът, където ще се провеждат практиката на студентите от първи курс на специалност "Археология" във ВТУ. Обектът е избран, защото е много близо до Велико Търново. Това ще е 12-та година, откакто се работи на този обект. Проектът е съвместен на ВТУ и РИМ във Велико Търново.

Самото землище на Хотница е феномен - една малка котловинка, а в нея има около седемдесет и няколко селища от всички периоди - от най-ранната праистория, преди около 9 хиляди години, самото начало на цивилизация, до най-късния османски период, че и след това.

През 2000 година започнаха новите разкопки. Ръководител тогава е доцент Стефан Чохаджиев от ВТУ. Вече, когато аз постъпих в музея през 2003 година, станах съръководител от негова страна. Разкопките се финансират по равно от университета и от музея. Мотивацията на университета е, че това е практика на студентите. А мотивацията на музея е просто, че се извършват разкопки. Има едно взаимно и изгодно сътрудничество.

За пръв път тази година, за пръв път от много години насам, мога да кажа, че макар и да не е голямо, финансирането е поносимо. Винаги преди е било недостатъчно, особено миналата година, когато беше страшно просто - университетът до такава степен беше съкратил субсидията, добре, че музеят даде повече, защото ако беше дал и той като университета, щяхме да отидем, да помахаме на могилата, да очистим дърветата и да си ходим. Тази година и двете институции осигуряват условия за нормално протичане на триседмични разкопки. Миналата година бяхме две седмици плюс няколко дни. А тук става въпрос за работа със студенти първи курс. Това е първият им сблъсък с археологията. През първата седмица за нормални разкопки не може да се говори. Но това си има и своите предимства. Защото сериозните студенти след това влизат в екипа.

Разкопките в Хотница хем са, хем не са стандартните разкопки... До голяма степен са учебни. В Америка, например, имат едно хале с един пясъчник и професорът вечерта заравя на студентите разни неща. На сутринта ги учи как се копае, как се описват, как се измерват и т.н. А ние го правим на реален обект...

- Казвате, че екипът ви е изцяло от студенти...

Да, изцяло. Броят им всяка година е различен. Тази година мисля, че са двайсетина.

- Това означава, че е голямо тичане, за да не съсипят някоя находка?

О, да. Обезателно. Праисторията е един безписмен период, където всичко, което възстановяваш, се възстановява на базата на конкретните предмети, на конкретния контекст. При нас цялата пръст се пресява. Всичко, което се изкопае, преди да мине през количките, минава през сито. Прибира се от най-малката кремъчна люспа до златния предмет, защото, откакто сме започнали разкопките, сме открили още 5 златни предмета. Те може би не са от същото злато, за което говорихме преди малко, но пак са от този период. Даже единият е малко по-ранен от другите предмети. Все пак, аз съм сигурен, че нищо няма да се пропусне. Всичко минава през ситото. Въпросът е дали тези неща се описват адекватно.

Очаквайте утре и втората част на интервюто и научете повече за хората, които са обитавали Хотнишката могила.

Христина Христова, Север.бг

Стоян Николов, Север.бг