Археологът Александър Чохаджиев: Златото от Хотница е сред най-старите, обработени в света - ЧАСТ II

Представяме ви и втората част от интервюто с археолога Александър Чохаджиев:

- Какво последно намерихте в Хотница, тази година откъде ще продължите работата си?

Развиваме няколко различни стратегии в няколко различни направления. С методите, с които работим, всичко става много бавно. 12 години копаем и доста малко пръст сме изхвърлили, а и това не ни е основната цел. Имахме идея да започнем една четвъртинка от могилата и да я проучваме систематично. Основата, азбуката, библията на археолозите в праисторията е стратиграфията - всеки пласт в какъв контекст е спрямо другите пластове. Чрез вземане на проби от един пласт, ако друг не може да предостави такива, можеш да го съотнесеш, да го датираш относително. При нас стратиграфията е най-важна. Стратиграфията се получава, когато на едно място имаш разрез на обект.

Както казах, бяхме започнали една четвъртинка от могилата да я проучваме, като постепенно слизаме надолу. Но през 2005 година бяхме сериозно ударени от иманяри. Нахапаха ни тези профили и ние се принудихме да кривнем малко настрани и да се оширим, за да добием нови профили. Надявам се тази година да нямаме подобни изненади, защото тъкмо стигнахме до едни прилични места, в които ще имаме хубави отрязъци от стратиграфията на могилата.

Много ясно се виждат най-горните четири нива. Всяко едно от тях има различна среда. Ние ги броим отгоре надолу, защо не е ясно колко са. По принцим, като се приключи един обект, се брои отдолу нагоре. Най-горният слой е унищожен при внезапен пожар. Има загинали хора в къщите, населението не е имало време да избяга.

Такава е била съдбата на първия хоризонт (така ги наричаме). Той е разрушен внезапно и с това приключва живота на могилата. Тези хора очевидно са унищожени от онази група хора, които впоследствие са се превърнали в траките. Унищожили са една много по-блестяща от тяхната цивилизация.

Същата ситуация имаме в Юнаците, могила до Пазарджик. Долният втори хоризонт не е опожарен. Той е ремонтиран, преправян, къщите са изоставени и на тяхно място са изграждани нови. Третият хоризонт също е опожарен по същия начин. Той вдига нивото с 1,4 метра , на места има остатъци от къщи.

При четвърти хоризонт явно селището е било изоставено за доста дълго време, защото не е опожарено, но инвентара си е там. Намираме цели остатъци от плетове, греди, дървени предмети. Миналата година открихме един леген, или може би нощви за брашно, но само силует, все пак бяха направени от дърво, което не трае много. Интересното е, че в Хотница намираме много неща от дърво. Миналата година намерихме дъска с дупка и дибли, в която има остатък от дървояд.Тоест дървоядът си ги е мъчил и по онова време.

Запазени са доста дюшемета. Масово са използвали дървото. В трети хоризонт откриваме много сериозни данни за архитектурата на къщите. Представата ни е, че така наречените "първобитни" хора са живели в някакви колиби, покрити със слама или нещо подобно... Оказва се, че не е точно така. Къщите са били от глина и плет, на места стените им са достигали 60,70, дори 80 см. Помещенията са с размери 8-9 на 5-6 метра, в този диапазон. Твърде вероятно е къщите да са били на два етажа. Интересното е, че са били измазани изцяло и украсени с червена и бяла боя и отвътре, и отвън. Била е много красива гледка, 20-ина разположени една до друга правилно подредени къщи, боядисани в свежи цветове... Любопитно е, че мазилките са били различни. При две съседни къщи, едната страна е боядисана червено с кафяво и бяло, другата е боядисана в бяло с червено...

- Имало е индивидуализъм...

Да, съвсем индивидуално е било. Намираме изключително много керамични съдове. Говорим за каменно-медната епоха, така нареченият халколит, тук става дума за късен халколит, края на петото хилядолетие пр. н. е. по данните, с които разполагаме съобразно абсолютното датиране. Основното, което характеризира керамиката на Балканите от онова време, е рисуването с графит. Това е една много локална източноевропейска, източнобалканска особеност. Никъде другаде не рисуват с графит, дори по същото време. Среща се между Сърбия и Черно море, нагоре до делтата на река Дунав. Един колега от Иран, там е истинската праистория, каза че не е виждал в живота си рисунка от графит.

През каменно-медната епоха има един обратен процес. По принцип преди това тази цивилизация идва от плодородния полумесец, където като цяло се заражда цивилизацията. Според редица световни праисторици обаче, металургията е обратен процес. Тя се заражда на Балканите и тръгва към Анатолия и към Европа.

В североизточна България селищните могили са малки, и се срещат само такива от времето на каменно-медната епоха. За разлика от тук, в Тракия големите могили се появяват през ранния неолит и продължават до същото това време, включително предбронзовата епоха. Тук са доста по-назад. Селищата са на точно определено разтояние, явно си имат някакви територии.

- Имате доста големи проблеми с иманярите в Хотница, споменахте преди малко за тях...

По принцип, на по-новите обекти има много по-сериозни проблеми с иманярите. В праисторията нещата са малко по-различни. Тя се търси много, като предмети, в колекционерските среди, но не е така популярна сред българските иманяри. Може би защото е по-трудоемка и дава по-оскъдни резултати.

В една такава могила няма да начин да не попаднеш на нещо. А това е селищна могила, там е ясно че ще намериш находки, но трябва да се работи бавно и методично, да се пресява пръстта... Може би затова напоследък не са ни закачали много. А и могилата е доста неприветлива, една гъста гора, от която ние всяка година почистваме растителността. През 2005 година студентите три седмици пресяваха пръст от иманярите. Аз не мога да си позволя да изхвърля пръст, която не е прегледана. Тогава излязоха всякакви неща. Имаше доста медни предмети, брадви, клинове. Медта и златото са първите метали, които се обработват. Те са ковки, топят се при ниска температура и може би най-важното, са лъскави.

- Със сигурност имате желание, но има ли някаква вероятност да работите по-дълго време, защото тези три седмици годишно със сигурност не ви стигат?

По принцип, тази могила може да се проучва 50 години за по 6 месеца годишно и пак работата няма да свърши. Начинът, по който работим, е доста бавен. Големи инструменти рядко се ползват, работи с малки ножове, четчици, шпатули, сита и т.н. Ние не търсим предмети, а се интересуваме от техния контекст. Ако ще най-уникалния предмет да е, ако няма връзка със заобикалящата го среда, той е просто една няма културна ценност. За съжаление повечето ни тракийски съкровища са такива...

- Разкажете ни нещо друго за ежедневието на хората, които са обитавали селищната могила край Хотница?

В крайна сметка основната ни цел като археолози е именно да разберем повече за бита на древните хора. Съвсем отскоро битува мнението, че става въпрос за едни отявлени земеделци. Аз лично не мисля, че са били такива. Занимавали са се със земеделие, но отглеждането на животни, обаче не номадско, а обикновено стационарно скотовъдство, е бил основният им способ за изхранване. Доста са ловували, но ловът не им е бил начин за набавяне на храна. Ловът е представлявал по-скоро престижно занимание и то само за част от населението. Имало е една прослойка в това общество, която е малко по-заможна и по-състоятелна, да речем.

- Като антропогенен тип какви са били хората, обитавали могилата?

Класически европеидни, медитерански (средиземноморски бел. ред.) тип. В общи линии много приличащи на нас, с не много висок ръст (до около 170 см). В некрополите има и по-едри екземпляри, но нашествениците, които идват в ранната бронзова епоха, са гиганти в сравнение с тези хора.

Интересното е, че ние твърдим, че праисторията е безписмен период. Няколко години поред попадаме на едни предмети, които съдържат своеобразни знаци, един вид писменост. Обитателите на Хотнишката могила безспорно са познавали някаква графична форма на комуникация помежди си. Онова, което условно наричаме "протописменост" (графично изобразяване на някои звуци, предшестващо развитието на класическата писменост бел. ред.). Това е научен спор - дали са пиктограми или идиограми, но аз не съм много убеден, защото това е форма на графична комуникация, в която определени звуци имат определено графично изображение - един вид писменост.

- В кой период се появяват те?

В балканската праистория се счита, че те се появяват в края на шестото хилядолетие пр. н. е. Разцветът си бележат в началото на каменно-медната епоха. Но това е малко по на запад оттук. В Източна България няма много такива паметници. Интерсното е, че тук, в Хотница, през късния халколит (4300 - 4200 г. пр. н. е.) се появяват масово такива предмети. Миналата година попаднахме на фрагмент от съд - имаше над 100 и няколко резки и три знака, които приличат на латински букви и са в 4 реда. Има много спекулации за тези знаци. Правени са върху съд и то след изпичането му, вероятно са представлявали някакъв вид отчетност. Дали на храни или на нещо друго, както се броят овце, стока и т.н, само можем да гадаем.

Открили сме няколко странни съда, от които, за да излезе нещо, трябва да е в капкова структура. Съдът е изцяло затворен. Очевидно са имали хора, да ги наречем знахари, които са се занимавали с производството на разтвори и подобни неща, които познавали природата и способностите й. Вероятно те не са се трудили на полето, нито са пасяли говедата, защото не можеш да правиш едновременно и двете неща. Очевидно така се заражда жреческото съсловие, но това е много ранен етап и малко е рисковано да се твърди такова нещо. Има достатъчно изображения, фигурки и антрофоморна пластика, които показват такива лица, изпълняващи ролята на медиатори между хората, боговете и природните сили.

- Какво е представлявала покъщнината на обитателите на Хотнишката могила?

В едно жилище е имало минимум 80 - 100 керамични съда, което говори за много сериозна индустрия. Правени на ръка, някои от тях са много красиви, тънкостенни. Ние малко обръщаме внимание на въпроса какво ни дава керамиката, каква е причината да се появи тя. За да се зароди тя, значи има някаква необходимост от нея. А тя се заражда, когато хората започнат да произвеждат храна, а не си я набавят чрез лов и събирачество. Тогава тази храна трябва да се съхранява в нещо. Керамиката възниква точно тогава, когато възниква и земеделието. Това е много интересен парадокс. Първата керамика възникват през 8-9 хилядолетие в Анатолия и земите на Иран и Ирак. Тя е свързана не само с необходимостта да се съхранява храната, а и с нуждата да се запазят семена за сеене за следващата година.

- По думите ви излиза, че една къща е имала площ от около 80- 100 квадрата. Приблизително колко човека са живели в едно жилище?

Рисковано е да се твърди. В Хотница все още не е намерен некропол. Вероятно ще се открие някой ден, но това изисква сериозен ресурс, сериозна експедиция. Археологията в света навлиза в сферата на интердисциплинарните методи (съчетаване на методи, характерни за различни науки бел. ред.), но ние все още не можем да си го позволим. На запад се правят генетични изследвания на некропола и се установяват роднинските връзки между погребаните. По този начин се разбира колко семейства, колко рода са обитавали селището. Напълно нормално е в подобна къща да живее 6-7 членно семейство. Като пресметнем по 20 къщи, можем да си направим една проста сметка за броя на населението на подобно селище. Но това е една плаваща цифра, все пак...

- Като говорим за новите методи в археологията, опитвали ли сте да сътрудничите с западни археолози. На доста места в България се появяват подобни колаборации...

Организирането на една международна експеция е много трудно. В момента те не са толкова много, колкото бяха. По-скоро са изключение. В праисторията вече няма международна експедиция на българска територия. Доскоро имаше две, но вече няма. Кризата много сериозно удари западните институции, особено тези, които се занимават с интердисциплинарни изследвания. При нас кризата не се усети, защото винаги сме получавали ниски субсидии. Миналата година беше съкрушителна за колегите от Румъния и Гърция. Преди по разни проекти можеше да се прекара някоя и друга проба на запад безплатно, защото тук един С14 анализ струва 300 евро. Тези процедури в България не могат да се направят. Разчитаме на приятелски отношения на колегите по света. Някой път се получава, но не систематично.

Очертава се много сериозен разрив и за в бъдеще, все по-далеч сме в технологията, в това, което археолозите познаваме, а виждам колко по-далече отиват студентите. Нашите студенти са много по-кадърни, защото съм виждал и западните. Но студентите ни са ограничени от гледна точка на интердисциплината. Много по-добри и по-аналитични са от западните си колеги, но са с вързани ръце. Ножицата тепърва се отваря

- Вероятно като човек, който се сблъсква с проблема пряко, можете да предложите някои решения?

Решението е винаги само едно - инвестиции в образованието. Някои ходят на запад, едни се връщат, други не. Момиче, което завърши година преди мен, в момента е професор в Хайделберг по археология. Това доказва на какво сме способни, когато имаме достъп до новите методи за работа.

- Кога започват разкопките?

Сега, на 11 юли. Ще продължат до към 1 август.

- Други разкопки тази година ще правите ли?

Септември месец започвам разкопки в Петко Каравелово (село в община Полски Тръмбеш, област Велико Търново). Там има пак такава селищна могила, но по-ранна. Правим й сондаж. Идеята ни е да разкопаем една разкошна горяла къща, която според мен е на три етажа, но трябва да го докажа. Тя се намира в основата на могилата и трябва да стигнем до нея.

Христина Христова, Север.бг

Стоян Николов, Север.бг

Следете всичко от вашия регион и най-важното от страната и във Фейсбук страницата ни - тук!