Вход | Регистрация

Атанаска Узунова: „Богатите не дават пари за изкуство...“

За да твориш красота, трябва да можеш да обичаш, смята художничката

Атанаска Узунова: „Богатите не дават пари за изкуство...“
Снимка: Север.бг

Желанието да търсим интересни хора и да ги представяме на читателите на Север.бг ни отведе в една красива великотърновска къща с гостоприемна и талантлива стопанка.

Тя е на 76 години, родом от с. Стамболово. Завършва ВИНС-Варна, специалност "Стокознание", но... рисува от дете. А сега продава картините си дори в далечно Мексико.

Коя е тя ли? Това е Атанаска Узунова - обикновена на пръв поглед българка, която обаче носи у себе си заряда на позитивното, красивото и творческото. И това беше "кукичката", с която ни "хвана" - нас, търсачите на доброто начало. Докато пиехме по чаша ароматно кафе, леля Наска сподели своята философия за щастието и живота. И бе толкова естествена и непринудена в отношението си, че неусетно минахме на "ти".

А в какво е превърнала дома си, благодарение на своята философия, можете да видите тук


Рисуваш от малка, но професията ти те отделя от тази твоя страст. Кога я преоткри?

Това ми е хоби, от малка непрекъснато всичките ми тетрадки бяха с рисунки. След като завърших висше образование, работих като стоковед, като началник отдел, пенсионирах се като заместник-директор в предприятие "Книгоразпространение"-Бургас и тогава се отдадох напълно на това изкуство.

Тогава ли започна по-активно да се занимаваш с рисуване?

В продължение на пет години ходих на специален курс. Имаше много добри художници в Бургас, които сформираха групи за рисуване. Участвала съм там във всички изложби, които правеше групата. В годината поне 1-2 пъти се правеха такива изложби.

След като мъжът ми почина през 1986 г., направих изложба с 64 картини, посветена на годишнината от смъртта му. Изложбата имаше голям успех - идваха дори ученици от училищата, защото всичко беше много реалистично. Бях включила и 4 картини от Велико Търново.

Какво най-често обичаш да рисуваш?

Обичам да рисувам цветя, натюрморти, морето - аз много обичам морето и често съм се усамотявала на брега, да гледам и слушам шума на вълните, а после съм ги рисувала.

Излагала си картини в Мексико...

Да - семейството на дъщеря ми е повече от 15 години там. Имам три съвместни изложби с художници и скулптори от България. Имам две самостоятелни в посолството там. Децата ми бяха и в Танзания и там също в посолството направих изложба. Втората беше в Бургас под открито небе. Към блока, в който живея, имаме много голям двор и направихме интересна изложба. Имаше изключително добри отзиви и много от картините се продадоха.

Имам продадени доста картини и в Мексико. В къщата, където живеят децата ми, имам около 60 картини - тя е като изложбена галерия.

Освен рисуването проявявам голям интерес и към приложното изкуство. Рисувам върху кратунки, керемиди, керамични чинии. Рисувам и различни фигури и елементи върху дърво. От кратунките правя различни свещници. Използвам и кожа за картините си - тя е хубав материал за работа - като се намокри, можеш да я формираш, според фантазията си.

Нужно ли ти е специално вдъхновение, за да започнеш да рисуваш? Коя е твоята муза?

Какво е муза, аз не знам. Когато видя нещо, цветовете веднага се запечатват в съзнанието ми. Виждам и формата, но особено ми се набива цвета. Например едно дърво - набиват ми се светлосенките, преливащите се цветове.

Трябва ли обектът да е пред теб и да го гледаш или рисуваш това, което вижда съзнанието ти?

Не, това, което се е запаметило в главата ми, го прилагам. Аз много обичам цветя и често ходя по цветарски магазини, в градината, в парка, у дома в Бургас също имам доста цветя.

Кое е последното ти творение - виждам, че си направила атрактивна градина?

Това е морско дъно. Завърших го преди 3-4 дни. Сложих и малко декупаж (картини, които се изрязват и залепват, бел. ред.), стана наистина много оригинално, остана само да го лакирам за фиксация. Сложих и рибарска мрежа, да ми напомня за морето.

Какъв човек трябва да си, за да твориш красота и изкуство?

Да обичаш! И да имаш вътрешно влечение. При мен е и наследствен ген - моят баща рисуваше прекрасно. Имах и чичо - художник във Варна. Баща ми правеше и портрети, и ги правеше да изглеждат много живо. Бях още дете, когато той нарисува дядо ми в цял ръст, но с толкова голяма прилика, че когато видиш изведнъж портрета, трепваш, все едно виждаш оригинала.

Какви материали използваш?

Обикновено рисувам с маслени бои, специални разтворители, хубави четки - купувам си ги от Мексико. Всяка зима ходя на гости при децата си и докато стоя по 5-6 месеца, за да не скучая - рисувам. Първата работа на дъщеря ми, щом отида, е да ми купи платна, четки, бои, разтворители - всичко необходимо. Там има големи магазини за художници.

Наследил ли е някой от твоите внуци таланта ти?

Нито един. Аз имам двама внуци - на 33 и 19 години, но нито един от тях не рисува. Опитвала съм да ги провокирам, но не се получи. А сега вече имат и много други ангажименти.

Кое е онова нещо, онази рисунка, която я чувстваш и усещаш, но още не си нарисувала?

Не мога да рисувам портрети. Опитвала съм се, но за да рисуваш портрет, трябва да вникнеш много дълбоко в психиката на човека, да предадеш израза, душевността му... Ако бях завършила академично, може би щях да успея и в това нещо. Не съм кой знае какъв художник, но...

Имам много приятели, но човек остава сам и има нужда нещо да прави. Тогава взимам платното и започвам - то си идва от себе си. Рисувам стари къщи, Копривщица... Рисувала съм много зимни пейзажи - особено когато ми е тъжно - рисувам и тъжни картини. Но смятам, че човек трябва да е по-оптимист, по-весел и по-отворен към живота. По-светлите тонове дават повече настроение...

След смъртта на мъжа ми рисувах в много тъмни краски, но след време си коригирах виждането и смятам, че по-добре се възприема по-цветното, създава веселост. Приятно ми е да комбинирам цветове, да създавам други нюанси.

Колко картини си нарисувала?

Много са... Около 170 имам в ателието си в Бургас, в Мексико имам около 60 - цялата им къща е в картини - не съм ги броила. Аз рисувам и малки сувенирни картини за подаръци. Не съм мислила да печеля от рисуването. Правя го за удоволствие. Даже заръка съм дала, когато умра - всичко да раздадат. Няма мой приятел на когото да не съм подарила моя картина.

Отворен ли е българинът в това кризисно време към изкуството?

Не. Богатите, които имат пари, много трудно дават за картини и за изкуство - не само картините са изкуство. Прави впечатление, че много от тях рядко ходят и на опера, и на театър. Животът не се състои в това човек да обърне погледа си само към парите, към сребролюбието, към вещите си - да трупаш в къщата си - много често неща, които даже не са необходими. Вещоманията е огромна и е завладяла много българи.

Все още има обикновени хорица, някои дори без образование, но оценяват изкуството. Понякога правиш картини и по поръчка - не ти е по сърце, но гледаш да го направиш хубаво.

Всяко нещо, което правиш със сърце и душа, става много хубаво. Имала съм картини, които като ги завърша, не ги възприемам. Грундирам отново, без да ми е жал, че съм вложила толкова труд. След време започвам да рисувам отгоре друго нещо, което да си го харесам.

Какво си пожелаваш?

Живот и здраве на всички - на близки и приятели, на българския народ. Повече оптимизъм!

Не трябва човек да се отчайва и да се отпуска. Трябва да си напорист. Някои казват "Няма работа!" - има работа, стига да я търсиш. Ако чакаш някой да ти предложи работа - няма да има. Почни нещо, каквото и да е, но това ще ти даде възможност за контакти. Ако не върви - ще хванеш второ, трето. Важното е да не стоиш и да не се отчайваш, а да си амбициозен и да търсиш.

Всеки има някакъв талант, сигурна съм - дали ще плетеш, дали ще шиеш - все нещо може да се прави вкъщи. Важното е да не се отпускаш, а да имаш занимание, за да не се отчайваш и да паднеш духом.

Аз съм такъв човек, че като има нещо лошо и ми е самотно, веднага търся начин да се спася от това. Аз търся винаги приятели в такъв момент. Много често ме е спасявала работата - платното, белият лист, багрите. Но зависи от човека...

След приятната разговорка с леля Наска си тръгваме от нейния дом-картина, откраднали малко цвят в душата си и уверени, че утрешният ден ще бъде по-светъл, по-цветен и по-добър...



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар

Коментари 3


3 Таня Георгиева 24.08.2011 | 11:40
Надявам се животът все по-често да ни среща с такива хора. Те са ентусиазирани, позитивни и носят пламъка на красотата у себе си... И не само го носят, но и го подаряват. Може би трябва да положим малко усилия, за да си припомним как се получаваше такъв подарък... :)
2 Георги Раянов 23.08.2011 | 13:44
Изключително професионално направено интервю! Атанаска Узунова е една безспорно талантлива художничка. За изкуството няма възраст!
1 Alexander Makedonski 22.08.2011 | 20:54
Страхотно интервю! Браво, Таня :)